автор: narnia

Живота си спестих, защото трябваше.
Завързах го във кърпа, скрих под камък,
отложих го за по-добри години.
А те не идваха и все ги нямаше!

Красиво прецъфтя добрата пролет
и лятото узря като смокиня
и може би слана ще падне скоро
на дните ми във тайната градина.

А аз на чуждия живот се радвам.
Не си мечтая даже за отплата -
макар понякога да си открадвам
трошици за врабчето на душата.

Единствено в стиха си съм свободна
без някой някаква вина да ми вменява.
И мога да съм без принуда благородна,
и няма право никой да ме оковава.