Здравей,
прекрасна моя невъзможност!
Приех на екс
отхвърления жребий.
Износих те
до първото безсебие.
Умрях
и се превърнах в твоя рожба.
Здравей,
сублимна неосъществимост!
Здравей,
непостижим Живот!
Здравей!
В изявата ми си небитие,
а в същността ми…
само как те има...
Здравей!
Здравей...
Сега ще се сбогувам...
Но не със Теб.
О, не със Теб!
Със всичко.
И нека абсолютно нищо,
нищичко,
да не остане!
- в Теб да съществувам...
Любов...
Любов,
лъчиш всред празнотата ми
и сееш Всетворението в нея.
И ние с Теб сме първите създатели,
ако ни няма в тварното.
Здравей!