автор: sol_lam

В горите докато си ходим
странни духове призрачни бродят
и бродират с крачета опалени
скорописни потайни послания.
По извивки на дънер разпръснати
песъчинки от мравчени стъпки,
по оранжево-бронзови ръбове
на листа две, от камък настъпени,
после търсиш гнездото сред клоните
и шишарки три, долу оронени,
нейде там, мое мило съкровище,
вечер нашите духове пишат и дишат
любовно,
за да дойдат на утрото бавно и плавно
от горите изпратени кламери
с лик на лист, на дърво или камък,
да скрепят нашто дишане в аура
прикачена към общата тайна.