автор: ahav

Часовниците спрете, телефоните да ги изключите
кажете да не лаят на гладните си кучета.
Смълчете пианата, и с глухо предизвестие
ковчега донесете, да дойде скръбно шествие.

Нека самолетите над нас да се завъртат
във кръгове, изрязвайки в небето “Той е мъртъв”.
Сложете черни панделки на беловратите си птици
и полицаите по пътя да сложат черни ръкавици.

Той бе мой север, юг бе, мой изток и мой запад
работната ми седмица, неделния ден кратък.
Обяд бе, моя вечер, и песен бе, и стих.
Аз вярвах, любовта ще бъде вечна. Аз греших.

Звездите са ненужни днес, тях всички изхвърлете
от мен луната скрийте и нека слънце да не свети.
Излейте океаните, махнете и горите
от тук насетне нищо добро не чакам в дните.


Funeral blues

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He is Dead.
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one,
Pack up the moon and dismantle the sun,
Pour away the ocean and sweep up the woods;
For nothing now can ever come to any good.