автор: Gerlan

Утрото се разплака, намокри двора който нямаше дъждобран.
По решетките, прозоречната украса потече вода като на филм.
Леглото оздравя и му дадох да пие вода, беше го срам, от коланите.
Когато си болен са важни и капките. Ние здравите от локвата пием.
Новите започват да свикват. Трябва. Да им помогнем не бива,
Да са сами! Щом до тук са достигнали. Пътищата безлюдни…
Зарастват. И се връщат в ливадата, дано ги приеме, такива…
Както ние тях. Зад оградата има табор от влюбени цигани.
Понякога се вижда огън, чува се смях и усещане за нещо диво,
Като, спазъм от несподелена влюбеност, чувства на глас опожарени!
Защо! От двете страни на оградата има толкова щастие?
А за какво ли е Тя?

13.10.010г.