автор: Marta

Чевръсто се смъкваме в сряда.
Чертае се в синкаво- сиво небето.
Червенеят в градината още ябълки.
Черупчесто стържат на живота ръцете.

Чемер хвърля вторнишка сянка.
Ченгене е сърцето, непостоянно.С
ченгел вадим доброто понякога.
Чепато ми е и ми е криво навярно.

Чекорест деня, с отсечено слънце.
Чета по устните му червисани.
Червени чадъри, чирепи, грънци,
чемширени часове не са ми орисани.

Чекръкчена есен чембер метна.
Черногледо някакси се получи.
Черней горо, черней сестро.
Четвъртъчното предслучване.