Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Открито писмо до дъщеря ми
Мое пораснало малко момиче,
Точно преди тридесет години, в същите като сега топли майски следобеди, в една класна стая на една провинциална гимназия седяха също такива момчета и момичета, каквито сте сега ти и твоите съученици. Също като сега през разтворените прозорци на класната стая миришеше на идващо лято, а от някоя от пейките в огромния двор долиташе изпълнената със сладостен копнеж мелодия на тромпет. Но заедно с нея в душите ни, вместо обикновеното очакване на ваканция, нахлуваше нещо ново – и радостно, и тревожно-напрегнато: предчувствието за новия живот, който ни очакваше извън училищния парк с пеещия някъде в него тромпет...
После дойдоха ударите, жестоки с отрезвяващата си безпощадност, отчайващи със свовята методичност.
Първо – „родната казарма” с просташките издевателства на „старата служба” над „новобранците”, с безкрайните часове безсмислени маршировки по плаца, с безбройните денонощия въоръжен наряд, със затъпяващите часове по политическа подготовка, в които скудоумни ЗКПЧ-та ни обясняваха колко пъти силите на Варшавския договор превъзхождат тези на НАТО и как, „ако се наложи”, в края на второто денонощие нашата пехота трябва да влезе в Истанбул, подкрепяна от съветските ядрени удари.
После – университетът, за който бях мечтал през целия си дотогавашен живот. Лекции, упражнения, изпитни сесии – външно всичко изглеждаше наред, пък и думите „Алма матер” звучаха много често и много приповдигнато. После стана ясно, че и това е капан за наивници. Силна, боеспособна партийна група от наши колеги – съкратени офицери. Всеки от тях – курсов или поне групов отговорник. Когато някой от тях говори, никой да не се смее, защото не е колегиално. На изпит, ако отговори за тройка, получава петица. На бригадите – всеки от тях командир, задава и отчита норми. И пагони си имаха, макар и не на раменете: по едно червено картонче на гърдите, но пак с нашивки и звезди. Един месец лятна бригада (задължителна па комсомолска линия), после няколко седмици есенна (задължителна по административна линия). Удължават я на два-три пъти, нали реколтата не е прибрана. Трудов семестър. Краят на октомври е, вдъждява се съвсем, калта става до уши. Кооператорите не си дават зор, стоят си у тях на сухо. Подсмиват се под мустак, клатят глави: „Абе, тия вашите началници акъл имат ли ?”. Но ни обичат, радват се на младостта ни. Ако сме на палатки или в някое полусрутено училище, канят ни по къщите си да се сгреем и изсушим.
После се прибираме в „Алма матер”. А там базата е бедна, библиотеката – тем паче. Учебници по едно има, по друго няма. По каквото има – „доцентът не го признава”. Водим си записки. Половината хорариум – идеологически дисциплини. Другата половина – по специалността, с много лъчезарни имена. Павлов, Биков – Курцин, Лисенко, Лепешинская. Снежевский. В учебниците по клиничните дисциплини – пред всеки синдром, наречен на откривателя му (на латиница) се мъдри още едно име – на кирилица. Защото всъщност съветски автор го е описал първи. Но на Запад не знаят за това, затова го пишат само с името на втория автор. Един асистент намери синдром без съветски автор. Издири съветски автор, писа го отпред, стана синдром на Лесной-Щайн-Левентал. Защити дисертация. Мисля даже, че поканиха Лесной на защитата. Той пък не знаел човекът, че е откривател на синдром. Трогнал се истински.
Когато завърших, ми провървя за първи път. Изключителен шанс: един конкурс, на който не посегна нито син на АБПФК, нито професорска щерка, нямаше дори и най-обикновен комсомолски активист.
Оттогава – работа в медицински ВУЗ. Денем упражнения, вечер, че и нощем – наука. Специализации, дисертации. И така – седмици, месеци, години, които комай станаха двадесет и две. Понякога си правиш равносметка, слагаш на двете блюда на везните хубавото и лошото. ХУБАВОТО – радостта да си винаги сред млади хора, някои от които са наистина способни. Усещаш, че те обичат и те уважават. А студентите не дават даром нито любов, нито уважение. Ласкаеш се от мисълта, че си ги спечелил и това стопля сърцето ти. Неописуемата наслада от научната работа. И суетната гордост, най-простимата от всички суетни гордости на света: да държиш в ръцете си американски научни списания, в които са публикувани твои статии. А там, знайно е, не публикуват нищичко, което не е на тяхното ниво...ЛОШОТО – натрупваща се с годините умора от дребни, подлички интриги на хора, с които работиш заедно. За някои си сигурен, че са „шестаци”, за други не знаеш. Плащаш си за незнанието. Не отидеш на празнична манифестация – даваш обяснения. Влезеш в църква – зад първата колона виждаш някой от гаулайтерите. Дори не крие тефтерчето, в което си отбелязва за спомен с кого заедно се е черкувал. Някой някъде казал за тебе нещо. От родния ти град писали писмо до института: как може такъв човек, с такъв произход, да работи там ? Към десетата година от работата си стигаш невидимия таван, определен от партийния комитет, и спираш там; по-нататък и по-нагоре за такива като тебе е „табу”.
Вчера преглеждах комунистическия ежедневник. И макар че до болка познавам морала на тези хора, просто занемях пред чудовищната наглост и цинизъм на едно изречение, може би защото под името на авторката му, депутатка от Парламентарния съюз на БСП, се мъдреха думите „Християнско женско движение”. „При нас са професорите, а при Правителството на СДС– техните асистенти”. Така е, госпожо, но тези хора не са при вас, защото са професори, а са професори, защото винаги са били при вас. Точно същото, с обратен знак, важи за техните асистенти. Това Ви го казва – с дълбоко презрение – един асистент от дясната страна на пленарната зала.
И все пак, мило мое момиче, оцеляхме – и майка ти, и аз. Станахме отлични специалисти, всеки в своята област. Останахме истински, не се предадохме, не се и продадохме. Което, впрочем, обикновено е едно и също.
Питам се какво сме ти дали и от какво сме те лишили от онзи августовски ден на 1973 година, когато те отнесохме като лъч надежда от родилния дом до стаята на десетия етаж на студентското общежитие, та до днес. Дадохме ти добро възпитание в трудолюбие и честност, много добро средно образование, силно развито чувство за собствено достойнство и най-важното – възможността да отраснеш в едно обичащо се семейство. Лишили сме те, както повечето лекарски семейства, от онази степен на материална задоволеност, която много (а може би и повечето) от съучениците ти имат. Някога ти нямаше шоколадови яйца и корекомски играчки, днес нямаш най-шикарните тоалети, утре сигурно няма да имаш престижна западна кола. Ако някога това те огорчи, ако в душата ти се прокрадне завист, спомни си онази приказка за тримата братя и златната ябълка. В нея най-малкият брат, истинският юнак, попада в Долната земя. Една орлица му обещава да го изнесе на Горната. Но по пътя храната, приготвена за орлицата, свършва и юнакът реже късчета месо от тялото си, за да я храни. Всяко въздигане се заплаща с нешо, което късаш от самия себе си. Но ако жертваш спокойствие, благополучие, материални блага, един ден дори няма да си спомняш за тях. Жертваш ли достойнството и свободата, жертваш човешката си същност и никакво издигане няма да оправдае жертвата ти.
Ние с майка ти жертвахме материалното и останахме свободни в една страна, където свободата беше първото, което ти отнемаха на всяка крачка. Затова сега засядат буци в гърлата ни, когато гледаме филми по романите на Арчибалд Кронин. Много от героите им са лекари – млади, бедни, способни и амбициозни. Но сигурни, че ако работят мъжки, ще достигнат до върховете. Не можем да не си помислим как щяхме да се изявим професионално и как щяхме да живеем, ако това зависеше от нашите способности и от нашия труд, както е във всяка нормална държава. Но по-голямата и по-хубавата част от живата ни премина при комунистическото управление – най-дивашката, най-бруталната и в същото време най-безсмислената диктатура в цялата история на човечеството...
Затова, щом се появи първият лъч на надежда, всичко друго изчезна. Партии, коалиции, координационни съвети – по цели нощи. Избори, поуки, нови избори, Народно събрание. А за сегашното Народно събрание не само почивните дни, но и ваканциите са къси и неспокойни.
Дните на твоите абитуриентски празници са работни за Събранието. Не се чувствай без баща в тези дни, защото духом ще бъда до тебе, както винаги съм бил. Но ако в гълчавата на абитуриентския ви бал настъпи миг на затишие, а такива мигове винаги настъпват, спомни си не за мене, а за други двама, които не доживяха да видят нито България свободна, нито своята внучка толкова голяма и хубава. Преди смъртта си всеки от тях пожела да бъде погребан с „граждански ритуал” – не защото не осъзнаваха целия му идиотизъм и не защото не вярваха в Бога, а защото не искаха, ако бъдат изпратени по християнски, да навредят с това на нас и на тебе. Чак сега осъзнавам напълно, че за тях това е било последното, което биха могли да сторят за тебе – и те го сториха без колебание. Затова си спомни за миг за тях, отлей няколко капки от чашата си, но не се натъжавай. Те двамата биха искали да си много весела и много щастлива в абитуриентската си вечер.
Дядо ти обичаше да казва, че никое дете не може да се издължи на родителите си за това, което са направили за него, но пък им се издължава напълно чрез грижите за своите деца. Така се осъществява онзи континуитет, онази връзка между поколенията, без която животът би бил безсмислен. Аз не знам ще мога ли да направя за тебе толкова, колкото моите родители за мене. Но това, което правя в момента в Събранието, е посветено не само на тебе, но и на твоето поколение. То се умножава по броя на твоите връстници и затова се лаская от мисълта, че няма да остана длъжник.
А после...После идва вашият ред – вашата отговорност и вашите грижи. Затова бъдете много безгрижни в абитуриентската си вечер.
Татко
Постскриптум: Реших да публикувам това толкова съкровено писмо като малък подарък по случай твоята зрелост. И защото съм сигурен, че тези дни много и много татковци биха казали същото или почти същото на своите пораснали малки момичета.
Публикувано от alfa_c на 13.12.2011 @ 10:04:14
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Открито писмо до дъщеря ми" | Вход | 5 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Открито писмо до дъщеря ми от krasavitsa на 13.12.2011 @ 11:17:40 (Профил | Изпрати бележка) | "комунистическото управление – най-дивашката, най-бруталната и в същото време най-безсмислената диктатура в цялата история на човечеството..."
"Всяко въздигане се заплаща с нешо, което късаш от самия себе си. Но ако жертваш спокойствие, благополучие, материални блага, един ден дори няма да си спомняш за тях. Жертваш ли достойнството и свободата, жертваш човешката си същност и никакво издигане няма да оправдае жертвата ти."
Поздравления!
|
Re: Открито писмо до дъщеря ми от anthropologist (chichozhoro@mail.bg) на 13.12.2011 @ 12:26:46 (Профил | Изпрати бележка) | Сърдечно благодаря за поздравленията, Красавица ! И най-паче за това, че са цитирани два абзаца, които и аз бих отбелязал между най-важните акценти на писмото си. Много съжелявам, че пропуснах да посоча "библиографията" на това писмо - публикувано е във в. "Век-21", бр. 20, 20-26 май 1992. Не че това е чак толкова важно, но има някакъв смисъл - тъй като и сега, близо 20 години оттогава, бих се подписал под всяка тогавашна дума. А това ще рече, че в противовес на това, което смята "деденцето", нито целта, нито резултатите от прехода са обогатяването на шепа бандити. Имаше тогава романтика, благородство и идеализъм, има ги и сега. А у когото ги няма - трябва да търси причините в себе си.
Поздравления за коментара до "деденцето" от 9 дек. т.г. Великолепно е написано за същността на робството и за неговите "линкове" със социалното осигуряване, пенсионната система, здравеопазването, образованието и т.н. Успехи ! |
]
Re: Открито писмо до дъщеря ми от Vesan (proarh92@abv.bg) на 13.12.2011 @ 11:56:16 (Профил | Изпрати бележка) | Позволи ми да ти стисна, макар и само виртуално, ръката! |
Re: Открито писмо до дъщеря ми от anthropologist (chichozhoro@mail.bg) на 13.12.2011 @ 12:30:43 (Профил | Изпрати бележка) | Чест и удоволствие е да приема ръкостискането ти, vesan ! От произведенията и коментарите ти зная, че сме от едната страна на барикадата. Благодаря - и успехи ! |
]
Re: Открито писмо до дъщеря ми от angar на 13.12.2011 @ 13:09:55 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg |
Ох, горкичкият!
Хайде, заформя се и тука един антикомунистически кръжок.
Кога е написано това писмо? По мои изчисления 1973+18 = 1991 година. В еуфорията от падането на комунизма.
Но сега сме вече 2011 година, двайсет години по-късно, и много добре се видя какво стана, и се знае кой го направи и защо го направи, и защо по този начин точно го направи. И че благодарение на това България стана най-бедната страна в Европа и е една от най-бедните в света. И тая дума "бедност" не е празен звук, тя е мизерия, несигурност, страх, неграмотност, несправедливост, престъпност, болести и пр. и пр. все такива понятия. За огромната част от народа.
Хубаво разсъждаваш какво си постигнал при социализма. Не си могъл да се оядеш както би го направил при капитализма, за сметка на пациентит си. Нима несправедливо хората днес смятат лекарското словие за едно от най-корумпираните?
А също липсва и това - как се е развил животът на дъщеря ти - нали тя е вече на 38 години, би трябвало напълно да се е реализирала. Къде живее, къде работи? И ако се е реализирала - благодарение на какво; а ако не - по каква причина. И така се е реализирало въобще нейното поколение? Защото именно за това поколение се пишеше, че младоста му е преминала в безперспективност и безработица, и че то най-трудно се реализира.
Много ви е лесно да плюете по комунизма - той ви е виновен за всичко. На умряло куче нож вадите.
|
Re: Открито писмо до дъщеря ми от anthropologist (chichozhoro@mail.bg) на 13.12.2011 @ 21:23:06 (Профил | Изпрати бележка) | Пропуснал си да ме питаш кой ме е отгледал и изучил (с тънък намек, че това са сторили комунягите). Ядец ! Отгледан, възпитан и изучен съм от родителите си, а всичко останало съм постигнал с талант и труд, не благодарение на, а въпреки комунистическата власт.
За кучето, не ми е приятно за го споменувам тук, това е едно благородно животно, верен приятел на човека. но като въвеждаш тази метафора, трябва да кажа поне две неща. Първо, че кучето не е съвсем умряло, последните събития в Русия го показват. Но ще му става все по-трудно да хапе. Второ, когато аз му извадих нож, то си беше съвсем живичко и хапеше яко. Платих си за това и не съжелявам. Горд съм, че забих своя гвоздей в ковчега му.
За реализацията - не направих кариера, но постигнах възможното за човек с моите взглядове и позиции. 1989 г. ме завари 46-годишен главен асистент. Ако някому "главен" звучи малко началнически, ще го "открехна", че това е все едно, ако си в армията, да си 46-годишен старши лейтенант.
"Нашите" момчета и момичета, особено синчетата и дъщеричките на АБПФК, ги хабилитираха още преди да изсъхне мастилото на дисертациите им. Аз защитих кандидатската си дисертация през 1979 г., а станах доцент през 1993 г., "само" 14 години по-късно.
Имам висок импакт-фактор, за разлика от "нашите" професори с импакт-фактор 0 цяло и още десетина нули след десетичната точка. А това е обективен показател, при него няма "шеш-беш", законът за гравитацията не може да се фалшифицира и не може да се удря в кантара.
Бях народен представител в две народни събрания (36-то и 37-мо) и извънреден и пълномощен посланик на Република България в една много красива и и интересна страна в продължение на шест години. Доктор съм на медицинските науки.
Дъщеря ми е лекарка, специалистка по очни болести. Реализирана е отлично, живее и работи тук, в България. Така че за реализацията ни, другарю angar, нямай никакъв (ама абсолютно никакъв !) кахър. А най-важното е, че сме свободни хора ! |
]
Re: Открито писмо до дъщеря ми от angar на 14.12.2011 @ 14:46:06 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Свободния, прочети това: http://www.blitz.bg/news/article/123422
От днешните новинарски сайтове е.
"Вълна от насилие залива София през последния месец. Нагли бригади от дебели мъже, изпратени от Митко Русия, искали между 100 и 200 лв. месечно от всяка компаньонка в столицата.
Който отказвал - бой, стригане на косите с нож за проститутките и заплахи за заливане с киселина ..."
Това е свободата в България откакто забихте последния пирон в ковчега на социализма. 23 години вече!
А и колко по-страшни работи са ставали и стават! Защо от 36-тото и 37 -то, и не знам от кои още народни събрания, не се справихте с тях? Защо не можете да защитите хората от рекет, терор и грабежи? Защо бе! Защото не сте честни хора, затова! Защото закриляте престъпниците, и защото законите ви са в защита на престъпниците и против честните хора! И защото - поради това - самите вие сте престъпници! Или защото не ви достига мъжество да го направите!
Народът кански пищи от грабежи и престъпления, но вие сте щастливи, вие сте свободни! Не за социализма, "за турчина" ще заплаче народът ни с такива управници като вас! |
]
Re: Открито писмо до дъщеря ми от krasavitsa на 13.12.2011 @ 22:05:49 (Профил | Изпрати бележка) | Ангар, какво си се хванал за този комунизъм? :)))))
Човекът ни представя писмо на баща до пораснала дъщеря. Колко истина и колко литературна измислица има в него не е работа на читателите, а на литературните историци. В писмото има спомени за собствената му младост, за трудностите в собствения му живот, тревога за недостатъчното му присъствие в нейния, бащински съвети.
Едни от най-ценните са за достойнството и свободата на личността. Това май те боде най-много, и аз съм те питала какво мислиш за тях.
Впрочем, още в началото на 2006 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) осъди престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
Направо имаш вид на гестаповец, който защитава хитлеризма.
Коментирай текста като литература, а личните въпроси - на лични бележки, знаеш.
|
]
Re: Открито писмо до дъщеря ми от angar на 13.12.2011 @ 22:43:47 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Това не е толкова литературен текст, колкото политически. И имам право да го коментирам, щом коментарите му не са забранени.
И ти, и той лъжете и клеветите комунизма, като използвате това, че по-голямата част от читателите не са го виждали. И не аз пръв, а вие първи продължавате, впрочем не сте и спирали да глождите цървулите на комунистите.
Вярно ли е, че "комунистическото управление е най-дивашката, най-бруталната и в същото време най-безсмислената диктатура в цялата история на човечеството..." По-брутална ли бе тя от фашистката диктатура? Според вас може да, но според мене, и според Франция, и според Англия, и според САЩ и пр. и пр. не беше така, и затова те заедно с комунистите воюваха срещу фашизма.
Кой му е попречил на автора на писмото да се осъществи докрай, да стигне върховете на науката, да стане професор? Комунистите ли? Не, с тях искате да се оправдавате, но не са те! Толкова са му били възможностите, имало е по-учени и по-способни от него, и затова те са били професорите. Лустрация при комунизма нямаше, законите на лустрацията след тях ги измислихте. При комунизма принципът беше: "Който се учи, той ще сполучи!"
И баща му и майка му са били много по-прогресивни хора от него, щом не са пожелали да ги опеят в църква! Докато той се прави на религиозен лекар - какъв нонсенс! Вярата в Бога и медицината са най-несъвместимите неща! Не затова ли църквата изгаряше лекарите, които в името на науката се занимаваха с дисекция на трупове! И как религиозният лекар би премахнал апендикса на човека - нещо, което Бог е поставил в корема му!
Да не сравняваме пък тогавашното образование със сегашното!И още безброй лъжи и неправилни неща има в писмото му, но да не се занимавам с него, не си заслужава.
И на такъв човек е била дадена възможност да преподава в университет, да стане доцент, да лъже и лицемерничи и пред себе си, и пред студентите. Само затова социализмът заслужаваше краха си.
|
]
Re: Открито писмо до дъщеря ми от krasavitsa на 13.12.2011 @ 23:51:10 (Профил | Изпрати бележка) | И за други, и за други неща "социализмът заслужаваше краха си".
Правилно казваш - крах, никой не е водил война срещу него.
Вееечна му памяяяяяят! :))))))
Коментирай текста като литература и не се опитвай да обиждаш автора, знаеш защо. Точно пък ти не можеш да го оцениш като професионалист и дали може да преподава. Ако не знаеш, лекарите сега не учат марксизъм-ленинизъм, нито каквито и да е идеологически дисциплини, с каквито сте ги занимавали някога. Или според теб има и марксистко-ленински начин за опериране на апендикс? :)))
Я пак, че тази вечер много добре ми се извива гласът:
Вееечна му памяяяят...
:))))))))))
|
]
Re: Открито писмо до дъщеря ми от angar на 14.12.2011 @ 09:05:36 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ах, Красавица-ангелогласната! Ми тя не само красавица била, ми тя и музикална била! Ми тя и в църковен хор е пяла! Какви извивки само, какви заупокойни, тя затова и за професионална оплаквачка е наета.
Само че социализмът в световен мащаб все още го има, и най-проспериращата в момента икономика е социалистическа. Докато най-прехвалената капиталистическа дотолкова е задлъжняла, че ако кредиторите й си поискат дълга, не само сама ще изпадне в колапс, ами и целия останал свят ще повлече.
Но на мене за социализма не ми пука, каквото било - било. Каквото заслужава човечеството, това ще е. Нито се чувствам отговорен, нито мога нещо да променя.
Възмущавам се от това, че вие не хулите социализма, на него си му е направен достатъчен анализ. Вие във вашите писма (нали и ти си майсторка на писмата) хулите хората, които живяха при социализма. Рисувате ги като страхливи, като кариеристи, като некадърници, интриганти, които с нищо друго не са се занимавали, не са обработвали земята, не са строили, не са произвеждали, не са раждали, отглеждали и обучавали децата си, а само взаимно са се следили, хора с робска нагласа и робска психика, които не са давали възможност на вас, гордите и свободни духом индивиди, да се изявите и да заемете местата, които ви се полагат!
Ядец! Хората тогава бяха и горди, и свободни, и щастливи! Работеха, имаха работа и се чувстваха сигурни! Не се чувстваха роби, дори "раби божии" не се чувстваха!
Защото робството освен психологиско състояние, в много по-голяма степен е икономическо състояние. Отнемеш на човека собствеността, отнемеш му средствата за живот, и той вече не е свободен.
Това направи прехода. Най-напред научи хората да не работят. Няма смисъл да работите, им казваше - ние от запада ще ви храним, ние произвеждаме достатъчно и за вас. От друга страна ги лиши от възможноста да работят в собствената си страна, като им отне земята, като я раздроби така, че да не може и да няма смисъл да се обработва, като разруши и промишленоста, и селското стопанство. Българският народ остана без собственост в собствената си страна. Всичко му ограбиха, всички фирми и банки са в чужди ръце и печалбите се изнасят в чужбина. Може ли такъв народ да е свободен? Да не работят го научиха, сега го учат и да не яде. Ето това превръща хората в роби.
И кой ни докара до това дередже? Такива като автора на писмото, дето се хвали, че през 1991 година е седял в Народното събрание! Вместо да си посипе главата с пепел или да иде да се гръмне! Дето сбъркаха и прехода, и формата на държавно управление, и всичко! |
]
Re: Открито писмо до дъщеря ми от anthropologist (chichozhoro@mail.bg) на 14.12.2011 @ 09:32:38 (Профил | Изпрати бележка) | Щом като " Лустрация при комунизма нямаше ", прекратявам този спор - нито ми е на нивото, нито има смисъл. Цял живот съм проповядвал, че комунизмът е СПИН на духа, сега за лишен път се убеждавам колко вярно е това. |
]
Re: Открито писмо до дъщеря ми от angar на 14.12.2011 @ 10:17:05 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ами аз поне не знам да е имало. Поне при "развития социализъм", когато Комунистическата партия беше обявена за партия на целия народ, срещу кого да има лустрация?
В авицаията имаше офицер, ЗКПЧ, чийто дядо е бил фашистки полицай. И никой не го гонеше за това, докато той сам не пожела да използва този факт, за да се уволни и да иде в БГА за по-голяма заплата. Имало е генерал, и то на най-високия пост в йерархията, който в ученическите си години е бил бранник.
На вас, като сте знаели че родителите ви са набожни, какво ви е попречило да ги погребете по църковния обичай? Кой щеше да ви осъди за това? Тодор Живков ли? Политбюро ли? Партийната организация в нашия изтребителен авиополк ли? Партийната организация във вашия ВУЗ ли? И какво биха могли да
ви кажат? И ако някой би се опитал да ви каже нещо, не бихте ли могли достойно да му отговорите? Единствено робската ви страхливост ви е попречила!
Аз съм атеист. Такива са и братята ми, и сестра ми. Но понеже желанието на майка ми бе такова, погребахме я по църковния обичай, с опело в църквата както се полага. Някой нещо да ни е казал?
Напразно демонизирате социализма. |
]
Re: Открито писмо до дъщеря ми от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 13.12.2011 @ 14:19:47 (Профил | Изпрати бележка) | Човек,когато го влече перото след себе си, има право да пише за всичко, което го вълува и както най-добре може да изрази.
Ти(от това,което прочетох досега)най-добре изрази(даже политическите си пристрастия) в първите четири стихотворения!
Възхитих се и от тематиката им и от великолепното стихосложние.Пиши подобни стихотворения,докторе!
Московски привети! |
Re: Открито писмо до дъщеря ми от rainy на 13.12.2011 @ 23:59:58 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | На мен пък ми стана мило от спомена, ако да е описан с омерзение...
Аман, не ща спорове на тема политика! Просто искам да кажа, че за някои хора има и друга страна на медала. Страхотно беше на бригадите пък! Няма да влизам в детайли, че по някое време ще изгубим детската аудитория.
;)
Ако бих разказала нещо на сина ми в писмо относно трудности, то би било как събирах прах от всичките си роднини, за да го пера като бебе именно в периода, когато е писана статията; или как бяхме изхвърлени на улицата от съсипаното производство; или как съм отвличана заради нова служебна кола; или как бавно и славно съсипаха надеждата ми за хубав живот и повече не вярвам; или когато се явявам на конкурси, как водещ е силиконът и разни други детайли, а не дипломите ми; и още, и още...
Бих му написала, че беше отгледан по време на една реална война. И че човек може да отгледа и възпита прекрасно едно дете навъпреки каквито и да било катаклизми, било човешки, било политически. Това ако го запомни, берекят версин.
Мисля си, че всяко минало има свое очарование. Ние все да потъпчем всичко сякаш... Най-малкото лично аз не бих го низгвернала заради баба ми на село – светла й памет, и безметежното щастие, което никога и никъде няма да имам.
С извинение на автора за намесата, ако не му допада. Многословна бях, простете. Няма политика в мнението ми, независимо че тя е водеща в творбата, а не литературата, според мен. Просто асоциации на тема най-прекрасното време в живота ми – студентството...
Поздрави!
|
Re: Открито писмо до дъщеря ми от krasavitsa на 14.12.2011 @ 00:33:36 (Профил | Изпрати бележка) | "И че човек може да отгледа и възпита прекрасно едно дете навъпреки каквито и да било катаклизми, било човешки, било политически. Това ако го запомни, берекят версин." - ами че това казва и авторът, rainy. Ето го и тук:
"Ние с майка ти жертвахме материалното и останахме свободни в една страна, където свободата беше първото, което ти отнемаха на всяка крачка."
За мен пък основното е не политиката, а непрекъснатото подчертаване на свободата и човешкото достойнство като върховни ценности.
|
] | |