Върху унилата си женственост
обух червени панталони
и скъсах всякаква приемственост
с бабини и майчини канони.
Не искам да съм рошава домашна фея
с тъжен анцуг и сърдит съпруг
и само в сънищата, нощем да си пея,
когато се целувам с някой друг.
Не искам да съм кисела интелектуалка
с мания за чистота и правота,
самотна като стара диригентска палка,
изпусната на сцената в праха.
Не искам да съм сладка перхидролка
на нечий врат – шикозен медальон,
прекрасна кукла, пълна с болка,
комплекси, лак и силикон.
Аз искам да пристана змейова невеста,
където не е бил човешки крак
и с невиждана фиеста
на сивотата аз да сложа "забранено" знак.