автор: anthropologist

Тъгуват младите тополи,
с въздишка лист отронен пада,
но даже падайки, не моли
за топлина и за пощада.

Ще дойде ледената зима
и всичко ще притихне в мрака...
Но тя – тополата любима –
до нова пролет ще дочака !

* * *


Умира клонестият дъб,
последна му е тази есен.
Дали мечтае той унесен,
или потъва в спомен скъп ?

Той иска птиците на юг
гнездата си да не забравят –
при него да потърсят завет
когато се завърнат тук.

Че няма смърт и няма скръб,
когато има птича песен...
Под ласките на топла есен
умира клонестият дъб.