автор: erka

Нарече ме "Случайност" и съдбовен знак
без колебание ми лепна на челото?!
За талисман ме взе във твоята игра,
а знаеше, че аз съм като пропаст.

Успех ти пожелах и те последвах,
повярвала на твоята увереност,
но днес ще гледам натъжена
как падаш в стъпки непремерени.

Ще се окажеш много лош играч.
Не схващаш правилата и в движение.
Ще проумееш ли, че няма и финал?
Игра е..., но е за напреднали.

А талисманът няма да помогне.
Той не е лек, а просто украшение.
Не е учител и не е поклонник -
целта му е да носи вдъхновение.

Съдба ли съм? Случайност или... Изповед?
Ще трябва сам да търсиш отговор.
Ти знаеше. Твърдиш го като проповед,
че всичко е въпрос на Избор.