автор: anthropologist

Помниш ли приказката за най-малкия брат,
дето преминал през девет морета,
дето понесъл и жажда, и глад,
стигнал през девет земи в десета,

не се отчайвал даже в беда,
бил се с лами и посрещал мълнии,
за да намери жива вода,
пръстена стомна да си напълни...

Разбира се, това са измислици човешки,
от живата вода и капка не открих,
но помня, че от нея от устните ти пих
в минутите на болка, съмнения и грешки.

Ако в такваз минута далече си от мен,
ще тръгна да те търся, защото те обичам,
и най-подир ще стигна до тебе някой ден,
пред тебе, моя жива вода, ще коленича,

също като оня, най-малкия брат,
дето преминал през девет морета,
дето понесъл и жажда, и глад,
стигнал през девет земи в десета,

не се отчайвал даже в беда,
бил се с лами и посрещал мълнии,
за да намери жива вода,
писана стомна да си напълни...