Въпреки, че тази тема не подхожда за сонет,
че един сонет не бива да е гневен и тревожен,
аз избирам пистолета, с който е убит поет,
а пък днеска във музея на „Раковска” е изложен.
И „убит” когато казвам, ни най-малко не греша,
макар поетът сам да стреля във високото си чело,
че мълвата злоезична и едно съдебно дело
бяха истински убийци за ранената душа.
Че откакто свят светува, щом творец задъхан падне,
покрай него се събира глутница хиени гладни
и затваря своя обръч от интриги и лъжи...
Всичко друго е известно. В тъмнината непрогледна
„Броунинг”-ът се издига, слага точката последна,
а днес, в душите ни прицелен, във витрината лежи...