Един поет, останал сам сред столичното прашно лято,
във душата си отглежда цвят-надежди и мечти,
но жътварка - бясна хала - е градушката, която
и до днеска във сърцата на потомците кънти.
Ту с арменците поетът пее дивата им песен,
ту посреща македонци – кръвни братя са му те,
ту във бездната се взира, ту заслушва се унесен
в тиха музика, струяща от очите на дете...
Но, премръзнала и тъжна - закъсняла Калиопа -
в час среднощен на вратата тихо Лора ще потропа
и на кръста общ Съдбата двамата ще прикове.
Денем той ще броди като призрак из тълпата,
а сред нощните кошмари демонът на Красотата
на ухото му ще шепне страшните си стихове...