автор: anthropologist

Августовска нощ прегръща стихналия град
и на ласките й с ласки отговаря Анхиало.
Само в пощата потраква телеграфен апарат -
ту поспре да си почине, ту започне отначало.

Свел крило-перчем над него, бърза някакъв младеж
да превърне в телеграми тези точки и тирета,
а в зениците му свети затаеният копнеж,
който грее само във очите на поета.

А по уличката стръмна бавно слиза Калиопа
към ковачницата, дето наковалня звънко хлопа...
И макар че старо-харо отдалече я следи,

тя към нас се приближава от година на година,
къпейки се в оня поглед на ковача-юначина,
дето не жена, а камък би могъл да подлуди.