автор: petia_bozhilova

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана

Удавникът се хваща и за сламка

Потъвах. Сламка зърнах и я стиснах,
дано изплувам! Зверски заболя ме-
в сърцето на окото бе забита.
От нея плачех. В сълзите се давех...

Познато е, нали? Банална драмка:
любовен глад (как стърже!), виждаш нива,
но зърното-за друг. За тебе-сламка.
Като игла под нокът се забива.

Изстиваш! Нива-чужда, ти-плашило!
Кълват те мислите ти-черни птици.
(„Защо на мен? В какво съм съгрешила?“)
А болката пулсира в теб камшично.

Болеше!!! Как болеше! Е, болеше...
Днес раната във мен коричка има.
Сама съм. И съм гладна. Не е лесно,
но „с теб“ и „сълзи“ бяха синоними.

А хлябът... Не блести, но не разплаква
и храни мълчешком, но до насита.
...............................................................
Удавнице! Хвърли я тази сламка
и плувай! Там, пред теб, те чака жито!