(из цикъла "Галерия")
Жан Фит, 1611-1661, Братиславска художествена галерия
Далечен ловен рог към залеза извива
последния сигнал за този ден...
Сред глутница от кучета се гърчи в болка дива
последният за този лов елен.
В отчаяния устрем - да тича, да не падне,
той морно се е свлякъл накрая във пръстта.
И кучетата бързат - да пият с ноздри жадни
влудяващия мирис на кръвта.
Но изведнъж ги спира невидима преграда
и никое от тях елена не напада,
като че имат милост към падналия враг...
А дойдат ли ловците, тогава...Ех, тогава
човешката жестокост, що милост не познава,
за кой ли вече път ще тържествува пак...