автор: anthropologist

(из цикъла "Галерия")

Алесандро Маняско, 1667-1749, Моск. муз. изобр. изк. "А.С.Пушкин"

Едва изчакали са да замине
игуменката-майка най-подир,
да се сберат сестрите-монахини
на свой тревожен и безбожен пир.

Препълнени са сребърните чаши,
но пусто е във младите души,
че не от грях - душата най-се плаши,
когато няма право да греши.

Сълзи блестят в очите разширени,
тук млада хубавица тихо стене,
там устни търсят нечия уста...

Не може любовта да се забрави
и виното не може да удави
безмилостната жажда на плътта !