автор: galiakara

Помня, когато грешах мама да ми казва:
Дъще, морето не е до колене! Внимавай!
Който законите му не уважава и спазва,
на плиткото лесно може да се удави!

Не вниквах в смисъла на мъдрите й думи
Морето беше далеч от родния ми град
Трябваше да извървя криволичещи друми
за да стигна до жадувания му бряг

И се чудех как може човек да се удави
когато дори не влиза в морската вода
но животът работата си знае и направи
скоро пословицата мамина да разбера

Можело и на сухо опасно да "потънеш"
да се нагълташ с леки, въздушни мехури
Вярваш ли сляпо, сигурно ще се издъниш
и няма да ти са криви хорските косури

Пооблъска ли те "мистичната госпожа"
поореже ли ти восъчно-розовите криле
ще последваш бързо Икаровата съдба
ще забравиш, че някога си бил и дете

Влюбвах се и разлюбвах, обичах и не обичах
Перипетии безброй пренесоха моите рамене
Гоних празни химери-"подир Михаля тичах"
Накрая признах, че: МОРЕТО НЕ Е ДО КОЛЕНЕ!