автор: zilzak

И пак си там на моята врата.
отново там, тъй не канена, от дън душата не желана.
Не ще почукаш зная, не ща да кажеш нито стон.

Вратата ще разбиеш, ще се разхвърчат трески.
Ще нахлуеш, ще се разкрещиш със онзи поглед
на ония мъртвите души.

И тялото ми пак ще се превива,
ще се гърчи, ще гори.
И знам ще кажат пак „ Това е пътя, просто изтърпи ”

Ала знай проклинам тоя път,
проклинам всеки миг.
Защото болката, болката
убива всичко в мене,
пие от последните ми капчици живот.


Галин Господинов