автор: joy_angels

Проплаква,
более,
тъжи –
синонимите борят ме в тихо безвремие.
Навънка е пек.
Не вали.
Но сивото в мене ме дави.
И зле ми е.
Отломки,
останки,
трохи –
пропилях си на лятото дирите, песните.
Скътах шапка
и сянка,
уви,
мина северен влак
и огъна ми релсите.
Изменям,
измамвам...
Лъжи
ако сричам безспир, ще си върна ли времето?
Мирише,
ухае,
вони –
на джибри, на чушки, на дим.
Просто есен е.