автор: krasavitsa

Още те обичам, но щом разбереш,
хукваш да се хвалиш – чак се осереш.
Все за теб си мисля... знаеш го, нали?
Навсякъде виждам твоите следи.

Влака ли си хванал или автобус -
всичко предизвиква в мене сърцетрус.
Дъжд ли завалява или пък пече –
мамка му, кво става с моето сърце?

Уж избягах вече, спасих се от теб,
но ти си наблизо и с поглед свиреп
искаш пак да бъда твоята гора
и да точиш нокти в моята кора.

Пак да ти се карам, ти да се свениш,
колко да изтраеш – ти да си решиш.
Ябълката вече цъфнала е пак,
всяка вечер пада все същият мрак.

Утре пак ще яхна свойто колело,
а пък ти припадай, че не е едно,
че във мойта къща няма топлина,
но аз упорито все не съм сама.

Още се обичаме... май го знаем, а?
Дам... невероятна, жестока шега...