автор: ruslina

Сълзата се завръща във окото ми.
/Тя винаги така узрява – в стих./
И двамата ги крих в дълбокото.
Не толкова от теб, от себе си ги крих.

Ще трябва да се изтече със болката,
/От мътното горчи солта и пари./
Да, слънцето бе само отразено в локвата –
докоснах го, а всъщност се окалях.

Сега е тихо - време за пречистване.
Сълзата търси изкупление и прошка,
а премълчаното в удобни полуистини
ще бъде моята голгота нощем.

Оглеждам се в очите на палача си.
Онези с „Разпни го!” дали са знаели,
че не за себе си, за тях е плачел –
разпъвайки го, те са го спасявали.