 |  Умират хората и стават пръст.
А аз ще се превърна в пушек гъст.
Аз по различен начин ще умра –
аз от любов по теб ще изгоря!
Умират хората и стават прах.
А след това изкусните грънчари
извайват амфори от този прах,
със стихове по тях
и със цитати,
в прослава на пророка и Аллах.
Или
над тази пръст цъфти жасмин,
или расте трева – зелен килим,
на влюбени щастливи за постеля.
Но аз ще се издигна като дим.
Ни в глина,
нито в прах ще се превърна.
След като ти от мене се отвърна,
не искам на земята да се върна!
Аз знам какво ще каже Папакот:
“И тази ти елегия не струва!”
Но тъй съм се отчаял в тоз живот,
че и това не ме интересува.
Публикувано от viatarna на 02.12.2011 @ 11:37:09
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Елегия" | Вход | 5 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Елегия
от secret_rose на 02.12.2011 @ 11:40:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Хахах
Папакот много си го обичам, не го закачай :р
Ама ти сериозно си залитнал по някоя ханъма, че такива стихове пишеш. Мога да помогна с някое съветче :)) като например, че не обичат Ясемин (жасмин) и кварталните храсти всичките сме ги събрали пред моя дом...
:))) |
Re: Елегия
от angar на 02.12.2011 @ 17:18:55
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | В живота е така - на някой му се плаче, на друг - се смее и му се закача!
Но ти правилно си се засмяла. Защото какво е настроението в тази елегия - трагично или иронично-хумористично? Елегия ли е или е пародия на елегия? Получи се пародия на елегия.
Споменаването на Папакот (с негова типична за под стиховете ми реплика и нереагирането ми на нея) е само за да се подчертае още повече колко ми е омръзнал живота и колко ми е писнало и от поезия.
Но възможно ли е такова настроение, не е ли то фалшиво?
За някого ще изглежда фалшиво, но за мене е нормално. |
]
Re: Елегия
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 02.12.2011 @ 13:26:14
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Това е най-хубавото стихотворение от твоите, които съм чел.
Заигравката ти с исляма, предполагам, е заради Меги, но аз се абстрахирах от нея.
Ако можеш, замени думата "папакот" с някоя друга, тогава творбата ти би придобила по-уневерсален смисъл...
Например:
"Аз знам какво ще кажат в Камелот:"
Поздравления от сърце! |
]
Re: Елегия
от secret_rose на 02.12.2011 @ 13:35:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | аз мисля, че в неговата атмосфера би паснало нещо като:
"аз знам какво ще каже тоз народ"
:))) нали не е много по духовностите той...
даже може да му помогна с още десетина варианта само за да смени въпросната строфичка
но подозирам - няма да иска :))) |
]
]
]
Re: Елегия
от angar на 02.12.2011 @ 17:49:44
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "Това е най-хубавото стихотворение от твоите, които съм чел."(!?)
Пак си изкриви душата, Папакот! Подозирам, защото и друг път си се опитвал да го правиш, че искаш да ми объркаш критериите за поезия. Да започна да мисля, че лошото е хубаво, а хубавото е лошо.
Вече писах под коментара на Секрет Роуз какво съм целял с репликата ти - да покажа, че такова гадно настроение ме е обхванало, та и поезията не ме вълнува. Но от това нямаше нужда - че ми е писнало от поезия си личи и само от това колко нескопосано стихотворение съм пуснал. Тромаво , наивно, та чак смешно. Все едно че (по книгата на Николай Носов "Незнайко в Слънчевия град") го е писал не поета Цветец, а Незнайко. (Спомняте си сигурно знаменитото стихче: "А Бързанко пък бил гладен и погълнал котлон хладен"). На нещо подобно ми прилича "пушек гъст" например. Но ми е било все едно, не ми се е занимавало да го оправям.
Прочее, благодаря ви много - и на тебе, и на Секрет Роуз, че прочетохте и за интересните ви реплики и коментари! |
]
Re: Елегия
от mariniki на 03.12.2011 @ 08:38:24
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | чудесно е, Ангар...
а и рапакот го харесва...
всичко е наред, знаеш...и аз
харесвам нещата , които пишеш...
най-сърдечно те, поздравявам. |
Re: Елегия
от angar на 03.12.2011 @ 11:20:20
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти, Мариники!
Тъгата и отчаянието често ни спохождат, но те трябва да са временни. Срещу тях си има противоотрова, и противоотровата често е в поезията. Защото поезията е приложно изкуство.
Специално аз си имам няколко стихчета, които в подобни случаи си повтарям, вместо медитация. Например това от Омар Хайам:
"Плеч не горби, Ангар! Не удастся и впредь,
Черной скорби душою твоей овладеть!"
Защото в хубавата поезия името на автора винаги можеш а замениш със своето име. Или стихове от Бертолд Брехт, или това от Низами:
"Защо отпускаш примирен ръце,
ти, воинът с правдивото сърце!
Ти, образец на чест и добрини,
минутната си слабост надмогни!" |
]
]
Re: Елегия
от geostal на 04.12.2011 @ 19:25:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Първоначално си помислих, че лирическият АЗ е направил своя избор да бъде кремиран, когато му дойде времето..., но инвенциите са разнопосочни и стихотворението ми хареса. |
Re: Елегия
от angar на 05.12.2011 @ 20:25:11
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | | Благодаря ти, Геостал! Почувствал си го така, както исках да се получи и както и сам (донякъде, въпреки хумористичните и присмехулни нотки), си го чувствам. |
]
Re: Елегия
от sineva на 05.12.2011 @ 15:20:58
(Профил | Изпрати бележка) | О, Ангар!
Много харесах стиха ти?!
А накрая, ме разсмя!
Умееш, умееш да грабваш вниманието на читателя!
Поздрав и усмивки!:) |
Re: Елегия
от angar на 05.12.2011 @ 20:38:20
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | О, Синева, много се зарадвах на присъствието ти! И особено на това, че накрая си се и разсмяла! Поздрави и усмивки и за тебе!
Уж е тъжно стихотворението, а усмихва! Защото авторът е намерил сили да се надсмее над скръбта си.
"По-кротко хапе тягостната скръб,
когато с присмех й обърнем гръб!" (Шекспир).
Но това - авторът да се надсмее над скръбта си, е било възможно само защото скръбта му не е била истинска! Истинската скръб така затиска, че не можеш да се усмихнеш! Освен ако не си полудял от скръб.
В този ред на мисли реших да постна една тъжна миниатюрка.
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 864
ХуЛитери: 1
Всичко: 865
Онлайн сега:
