автор: renika67

Аз мъничко съм тъжна само...
Недей ме пита, за какво,
не съм облегната на твойто рамо
и няма отговор, за никое "защо"
Аз мъничко ще си поплача само,
за чувствата опожарени в нас...
Сега се гледаме, безизразно и нямо
пред неизбежния прощален час
Аз мъничко ще ти гостувам още,
без риск, че ще ти досадя...
Със въгленче от хладното огнище
последни думи ще ти посветя
Аз мъничко ще поговоря само,
от спомените стих ще подредя -
за нашето противоречие голямо
и опит - с обич да те задържа...
И още мъничко ще потъгувам
зад мене, и пред мен - врата...
от твоят град, към моя си пътувам
където да погледна... самота