Не винаги животът е примамлив,
нанася удар в крехката душа.
Отнема ти закрилата на рамо,
през сълзи само с Бог се утешаваш.
И неочаквано за миг порастваш,
калява болката ранения ти дух.
Дълбоко криеш защитен участък
със спомени недаващи да рухнеш.
Подпиращ се на кръста бавно ставаш,
а после го понасяш плах отново.
И стъпките ти ги гори жарава,
римувано струи от тебе слово...
С цветя покривам паметната плоча.
Ти беше слънчев дар във моя ден за кратко.
Наблизо мъдро изворче клокочи...
И все едно, че разговарям с тебе, татко!
Радостина Драгоева