автор: traveling_musician

То още пионерска връзка носи,
защото няма друга. С болка в ставите
прескача кални локви и потоци.
Развява се безцветната му връзка,
която е червена във представите му.
А летният дъждец със него зъзне.

Не може днес през никоя врата да влезе
във крепостта на старата си къща.
И трите двери са заключени навеки.
Зад първата мълчат любящи песни.
Зад втората – низ опела за смъртници.
Зад третата – молитви за богата есен...

Край него тътнат магистрали, окупирани
от чужд живот, опасан със табели -
„Строго забранено за пресичане!”.
Пък... мостът на надеждата го сриват багери...
Затова през локвите с бастуна си то крета.
И все още търси пионерския си лагер...