автор: veniamin

Светлината няма да ми се разсърди,
за един разрязан миг наивност,
да прогледна в чуруликащата вечност.

Ще взема кръвна проба от слънчев лъч,
да видя как изтича златото на песента
от вените на необятното и ни прегръща.

Безсмъртно е да чуваш ехото на ласките,
на няколко подскачащи от топлина врабчета,
докоснати с пуха на есенното утро.

И да играеш шах със сенките на Слънцето,
съгласен винаги да губиш партии,
но винаги и да намираш себе си.