Пролетните утрини на Киото се къпеха в аромата на цъфналите вишни.
. Там, в полите на Хигάшияма*, пред храма Ясака шрайн, се разливаше нежна мелодия. На сцената пред многобройна публика десетина гейши с грациозни танци приветстваха настъпилата пролет. Туристи от цял свят с притаен дъх следяха свещенодействието. Бяха изпълнени с желание да пренесат тази феерия и магията на музиката като скъп дар за тези, които обичаха. Дали фотоапаратите и камерите ще изпълнят желанието им? Едва ли. Те ще запечатат движенията, красивите кимона, ще запишат звуците, но духа … Духът, който витаеше във въздуха, можеше да се улови само със сърцето и душата.
. Срещата ми със Сачико-сан беше надвечер недалеч от тук на брега на реката. Имах достатъчно време да похапна и да се разходя под разцъфналите вишни. Пътеката следваше канала, който носеше прохладата на езерото Бива. Вглеждах се във водите, които бързаха надолу отнасяйки миговете на наслада и опиянение.
. Мислех си за предстоящата среща. Сачико-сан бе така любезна да ме покани в дома си заедно с племенницата си, която беше гейша. Чела съм книги за гейшите, гледала съм филми, била съм сред публиката на техни представления, участвала съм в голяма чайна церемония в будистки храм. Но всичко това не ми беше достатъчно. Не проумявах как могат да са толкова непринудени и същевременно респектиращи. Те не афишират любовта си и преклонението си към природата и красотата, просто ти ги даряват и ги усещаш във вибрациите на въздуха.. Присъствието им насища атмосферата с финес, красота и спокойствие.
. С нескрито вълнение пристъпих прага на гостоприемния дом. Сачико-сан ме въведе в дома си с присъщата ú сърдечност. След минута се позвъни и в очертанията на входната врата видях елегантна млада дама. Погледите ни се срещнаха и разбрах, че това е Казуко-сан, с която имах среща. Последваха дълбок поклон и общоприетата размяна на любезности. Стараех се да прикрия разочарованието си, че всъщност срещата ни няма да е толкова вълнуваща, колкото очаквах. В мислите ми гейшата е в красиво кимоно, силно гримирана, с високи дървени джапанки… За щастие, опасенията ми се оказаха напразни. Тази модерно облечена дама разтвори голямата си пътническа чанта и онемях при гледката на съдържанието ú. Като от вълшебна кутия Казуко-сан извади първо разкошно кимоно, след което последваха всички тези прекрасни неща, които за по-малко от час я превърнаха в истинска гейша. Сачико-сан също се беше пременила в кимоно и се почувствах малко неловко в късата си поличка и семплата си бяла блузка.. Но изненадите продължаваха. Във вълшебната чанта имаше още едно кимоно. За мен? Да! То беше за мен и с радост приех да го облека, по-точно да ме облекат в красивата копринена дреха. Както отбеляза Сачико-сан, вече бяхме готови за малката чайна церемония.
. Бях щастлива и смутена от вниманието, с което ме даряваха. Тогава чух Казуко-сан да казва, че днес се сбъдва желанието ú да има приятел от родината на киселото мляко и на фаворитизирания сумист Котоошу. Искаше да ú разкажа за България, за нашите традиции и за дребните неща, които правеха страната ни уникална. Почувствах се важна и значима. Веднага извадих албума, в който специално за случая бях подредила 15-тина снимки на момичета в български носии от различните краища на страната. Бях сигурна, че ще ги впечатля. Така и стана. Ярките цветове на шевиците и сложните им орнаменти предизвикаха нескрит интерес. Беше ми приятно да разказвам за красотите на родината си, но в стаята се разнасяше аромата на пръчица тамян от сандалово дърво и ми напомняше, че тя измерва времето на нашата среща.
. Като първа стъпка към промяна на темата помолих Казуко-сан да посвири на своя шамисен. След това съвсем естествено последва въпросът ми как едно малко момиченце е избрало професията гейша. Тя се усмихна и ми обясни, че това не е просто професия, това е призвание и то се усеща. Още от съвсем малка обичала да гледа великолепните танци на гейшите, обичала да слуша музикалните им изяви и, не на последно място, мечтаела да е облечена с красиво копринено кимоно и да усеща възхитените погледи на публиката. Когато станала на 15 години и трябвало да кандидатства в училището за гейши, се наложило да изслуша многобройните увещания да се откаже, защото това означава обричане на непосилен труд и много лишения. Изслушвала ги внимателно и заключавала: „Аз искам да стана гейша! Това е най-голямата ми мечта.” И сега когато тази мечта е реалност и за миг не съжалява за направения избор.
. Полюбопитствах как преминава един работен ден, какво очакват нейните клиенти, какво значи да си артист.
. Всеки ден преминава в занимания в школата и в подготовка за предстоящата среща. В превод думата гейша означава артист. Но разликата е голяма. Тя е артист, когато е на сцената, но когато е ангажирана за частна или служебна вечеря, тогава няма предварителен сценарии, няма режисьор. Ако има някаква информация за гостите, може предварително да се подготви по темите, които биха представлявали интерес, в противен случай трябва да импровизира, да бъде желания слушател и събеседник, умело да използва знанията си и информацията за най-обсъжданите в обществото проблеми. Ако гостът е мъж, той преди всичко очаква да получи това, което съвременната жена не може да му даде, Обикновено съпругата се връща от работа не по-малко уморена от него и съвсем естествено, не го очаква до вратата с усмивка и готовност да му поднесе чаша чай. Понякога дори разговорът не върви. Гейшата трябва да е перфектната жена. Ще го посрещне с усмивка, ще го изслушва, ще поговорят за нещата, които го притесняват или радват. Ще танцува и пее за него, ще се шегуват, ще рецитират стихове. По време на срещите гейшата чува най-различни лични и служебни истории. Професионалната етика е много строга в изискването всичко споделено да остане между стените на приемната и да отлети с дима от ароматната пръчица.
Не можех да не попитам дали, ако гостът потърси по-интимен контакт ще го получи. Оказа се, че това е абсолютно забранено. И все пак, ако се случи, гейшата има начин да поиска помощ от старшата гейша (майка) на ресторанта. Тя идва, моли госта да седне до нея и започва да се шегува с намеренията му. Запазва се доброто настроение и вечерта продължава.
. След кратка пауза Казуко-сан се засмя загадъчно и ми каза, че има още една съществена разлика между гейша и артист. Гейшата има известни ограничения в личния си живот. Нормално е някой от гостите ú да пробуди у нея желание за нова среща, желание за по-близко приятелство. Но правилата са безкомпромисни. Тя няма право по какъвто и да е начин да показва тези чувства, няма право да си дава телефония номер или пък да иска телефонен номер или адрес. Естествено, ако реши, че е време да се омъжи, тя се оттегля от професионалния си ангажимент, като запазва правото си да го възстанови, ако по някаква причина остане без съпруг и не се оглежда за нова връзка. Всичко това е известно и по тази причина жените не се притесняват, когато съпругът им е на такава специална среща. Нещо повече, понякога те заедно си организират вечеря с гейша.
. Сетих се, че Казуко-сан каза `ако клиентът е мъж` . Попитах дали има случаи жена да ангажира гейша. Оказа се, че това не е такова голямо изключение. Жените търсят компанията на гейшата, за да избягат от делника, да послушат музика, дори да прочетат свои литературни опити. Те са доста емоционални и срещите с тях обикновено са разтоварващи и за самата гейша. Но, ако тя търси спасение от тежки семейни или служебни проблеми, това е много обременяващо и тягостно. Клиентката разчита на професионализма на гейшата да ú помогне да преодолее стреса и очакванията трябва да бъдат оправдани.
. В главата ми имаше толкова много въпроси и на всички отговорът беше един единствен: това не е просто професия, това е призвание.
. Казуко-сан ми се усмихна и ми благодари за времето, през което сме били заедно.
. От ароматната пръчица беше останала бледосива следа маркираща края на нашата среща.
. Не бързах да се прибирам. Цъфналите дървета бяха изкусно илюминирани и множество японци им се наслаждаваха в пълен унес, като че ли за първи път в живота си бяха в плен на магията на пролетта. Потъвах в тази магия и се питах как в динамиката на нашите дни Киото ревностно пази поетичния дух на Япония. В пълна хармония съжителстваха роботът Асимо и гейшата Казуко.
Цанка Шишкова
`За Япония с любов` / Гейша - една нежна перла в японските традиции
-----------------------------
* Хигάшияма - Източната планина