Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 423
ХуЛитери: 0
Всичко: 423

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзвезани души, XXIV част
раздел: Романи
автор: secret_rose

Уроците на любовта.
Живата пустош край езерото,
2006


- Трябва да си отвъд атеизма и вярата...
- Религията, искаш да кажеш.
- Не, именно вярата. Когато мислиш че я чувстваш я обковаваш във форми.
- Никога не съм била атеист, винаги знаех, че някъде има Бог.
- Опитай да разбереш атеизма. Това също е вяра. Вяра, че няма Бог или богове. Настройка е, позиция. Форма. Като вярата, че има Бог или богове. Всичко трябва да се случва постепенно, последователно, без мисъл и с много обич. Спомни си приготвянето на житните зърна за този сладкиш.
Приготвянето на Сюмелек бе дълго и странно. Не бях виждала подобно нещо. Още името му извикваше интерес - сюмелек означаваше тридесет ангели, и идеше от персийското Simelek. Си е тридесет, мелек - ангел. Съставките бяха 10 килограма жито, купа орехи и 50 килограма брашно. Ирис изчисти житните зърна, потопи ги в кофа с вода и после ги насипа в суха ленена торбичка. След три дни житните зрънца се бяха разпукали и бяха пуснали мънички коренчета. На третия ден изсипа житото в дълбока тава и го остави така още 4 дни. След 4 дни се бяха издължили около 4 см. и коренчетата бяха станали белички. В продължение на 7 дни всеки ден по веднъж ги напръскваше с вода и в тавата доля малко, за да са влажни но да не загниват. Накрая корените се бяха оформили по отделно и той ги изряза с малко ножче. Всичко отнемаше много време и изискваше търпение и старание. Изрязваше коренчетата едно по едно като отделяше зелената от бялата част, защото щеше да ползва само бялата. После смля с домашния ми миксер, който бях донесла корените и ги сложи в тензухени кърпи. Обикновено се счукват в дървени хаванчета но отнема още ден затова бях предложила модерния начин. Изцеди водата им над легенче и я отдели а тях натопи в друг съд с около 5 литра чиста вода и разбърка. След това отново изцеди смлените корени и пак ги потопи в чиста вода. Направи това три пъти. Изцедената течност бе бяла и мека и каза, че се нарича житна шира. Наля я в дълбок казан през гевгир и отдели една кофа настрани за доливане. По време на приготвянето му на огъня се долива 7 пъти от отделената шира. После бавно започна да насипва в казана брашното като бъркахме непрекъснато до гъстота на каша. Хвърли в казана орехите, без да ги чупи и бели, както си бяха цели. Запали огън и изчака да се разгори, да затихне и да не бъде нито силен, нито слаб и сложихме казана на подредените около него тухли и камъни. Сюмелек се вари само на дърва и непрекъснато се бърка за да не загори и ние с него се редувахме около огъня. Когато заври бъркането може да намалее и казана се похлупва на бавен огън за час. От време на време Ирис отместваше капака, разбъркваше с един ръчно направен гевгир с дълга дръжка и отделяше твърдите частици. Най - общо приготвянето и варенето отнемат около 14 часа но ако се подсили огъня и майстора знае какво прави, може да се ускори. В края на варенето сместа добива приятен леко кафеникав цвят. За Невруз варенето е ритуално и започва около 10 сутринта и до към 24.00 часа е приключило. След като е сварен се затваря. В малък съд се чуква яйце и се налива малко солена вода, после се насипва брашно и се омесва. С тестото се намазва казана по края и леко отвътре и се затваря плътно с капака. Така престоява цялата нощ и на сутринта към 8 е готово за ядене. Ирис остави запарването и последната част за по - късно и похлупи капака без тесто. Разказа ми, че за приготвянето му се събират много хора, дори цялото село и сваряват заедно сладкиша. Всички се редуват да го разбъркват, като с бъркането нашепват молитви, наричат и пожелават. В нощта когато го чакат да си почине никой не спи, седят около огъня и пазят тишина в самовглъбение. На сутринта отварят казана и поглеждат в него и който каквото си е пожелал докато е бъркал го вижда в сместа. Някои разказват, че поглеждайки топлата смес хора са прочитали тайното име на Бога или са виждали пътя си... Сюмелека се насипва в дървени купички и се раздава на хората, а онези, които не са могли да присъстват поради болест го приемат в къщи и връщат друга купа с бонбони, кафява захар или сладки. В дервишките общества Ирис каза, че след раздаването на Сюмелека дервишите започват своя танц.
Попитах го дали си е пожелал нещо докато го разбърквахме.
- Пожелах си да направим заедно Сюмелек, още преди да стигнем до бъркането - усмихна се и седна до мен.
- Разкажи ми за тези дрехи на суфите. Добре, не си суфи, но имаш поличка, ще ми разкажеш ли...
- Да.
Ирис стана, перна ме по косата усмихнат и се изгуби в къщичката. Върна се бос, облечен в белия клин и наряда за танци. Седна край огъня и утихна. Гледах отраженията на пламъците по лицето му и си мислех колко болезнено е красив. Поседяхме така и аз импулсивно свалих обувките си. Навярно имаше смисъл в това да усещаш земята и вятъра, дори дима навсякъде по кожата. После той ме изправи, свали шала ми и направи бандана от него а краищата кръстоса на гърдите и завърза на гърба. Прокара пръсти в косата ми и я отпусна над рамото.
- Носи я така настрани, толкова е нежно...
Хвана ме за ръка и ме поведе зад къщурката между храстите до една малка скала, свита и вдлъбната като шепичка. Седнахме на земята и ме обърна към себе си. Плъзна ръце към тила ми и усетих как леко потупва и докосва.
- Така ли разказват суфите - усмихнах се, а в очите ми напираха издайнически сълзи.
- Суфите не правят така... Когато държат ръцете на момиче те не виждат момичето... Аз съм влюбен... в тези сълзи...
Постави ръка на гърдите ми и прошепна:
- Пусни ме тук...
- Аз те обичам...
- Не ме обичай, пусни ме тук...
Затворих очи за да задържа пороя но цялото ми същество се разтърси в конвулсии а горчилката в гърлото ми заплашваше да ме взриви. Задъхвах се и не можех да вдишам, свивах болезнено пръсти, впити в полата му и се молех да спре. Исках емоцията да спре, да я няма, усещах я като праг, стена, заключена врата и невъзможност да се докосна. Мълчанието в мен не бе лековито, то бе писък. Ирис седеше със затворени очи и не помръдваше. Бях толкова близо а дори не виждах как диша. Когато вълнението отмина и ме погледна, очите му плуваха по - пълни от всякога.
- Можеш... Можеш ли да оставиш мислите да си отидат. Пусни ги да си отидат, искам да те целуна.
Отново постави пръсти на шията ми и повтори докосването. Болката в мен бе предизвикала някакъв странен прелом, седях тихичко и усещах масажирането, унасях се и последното което проблесна в ума ми бе неясен страх да не потъна в транс, от който никога няма да мога да се изплъзна. Отворих очи а той беше толкова близо. Устните ми почти докосваха неговите, ресниците му почти галеха моите. Дъха му бе моят дъх. Почти физически усетих как сърцето ми се разтваря за него и той потъва там, за да остане завинаги. После ме целуна. Леко, ефирно, нереално. Като полъх... Притегли ме в прегръдка и аз отпуснах глава на гърдите му. В ума ми нямаше мисли, чувах само бавните удари на сърцето.
Звука от приближаващ автомобил ме стресна, измъкна ме от унеса и се изправих. В бързината ударих ръката си в скалата и прехапах устни. Ирис изглеждаше изненадан от притеснението ми, но после разбра и каза:
- Това са Ванесса и G. Тичай при тях, те имат нужда от теб сега. А и Сюмелека трябва вече да е готов.
Усмихна се, пое ударената ми ръка, целуна я и тръгнахме към къщичката. Мъжа ми тъкмо паркираше, видя ни, слезе и се провикна:
- Ще ядем ли сладко или няма.
Лицето му сияеше, измъкна Ванесса от столчето и на задната седалка и с една ръка прегърна Ирис целувайки го по страните. Цялата се чувствах пламнала и червена като отровен мак. Мислех как преживяното вълнение и любовта ми личат от разстояние и след малко ще забележи и ще се натъжи. Вече не размишлявах за липсата на реакции когато ме заварваше близо до Ирис но точно сега аз летях, някъде много отвътре в душата ми бяха поникнали криле и блъскаха да излязат навън. Чувствах плътта си като затвор, мислех че всеки момент ще се пръсна на хиляди парчета и това навярно бе видимо, видимо и разпознаваемо, но той целуна и мен и все така весел седна до огъня. Ванесса хукна да изследва наоколо, Ирис отиде да се преоблече а аз виновно се свих на земята.
- Сигурно е готово вече, не разбирам как го прави. Странно ястие е.
- И много вкусно. Сега ще видим. - Хвана дървената бъркалка и забърка.
- Не успях да си взема почивен ден, утре няма да ходим до Ван.
- Жалко - измърморих а всъщност се надявах да си останем в къщи. Имах нужда от тишина и спокойствие, и време да преглътна себе си. Безобразното чувство на щастие което пърхаше в гърдите ми смазваше всякакви понятия и правила, пълзеше нагоре към сетивата и там се блъскаше в приливи на вина, срам и притеснение. Но мъжа ми изглеждаше толкова спокоен, че плъзнах невидима ръка в собственото си колело от мисли, спрях го и си отдъхнах. Не бе нормално всичко това, но навярно имаше обяснение. Ирис се върна при нас, насипа в три купички от сладката смес и ни подаде. Гледах ги как опитват, смеят се и подхвърлят закачки, духат опарените си пръсти и махат с ръце към Ванесса да дойде при нас. Те се чувстваха отлично и за момент усетих че прелома се случва отново.
И някак прозрях. Едва сега разбрах думите на Христос, с които е приканвал хората да го последват, изоставяйки бащи и синове. Заради тази любов и аз бих тръгнала с Ирис. Но тази любов бе нереална за нашата действителност, беше друга и не можеше да ранява или предизвиква вълнения у хора, които не са в нея, тя бе неуловима за тях. Когато между мъже и жени прехвърчат искри хората, които ги обичат ги виждат и така се раждат ревността и болката. В тази любов всичко беше невидимо, случваше се единствено в сърцето и никъде другаде. И за да я последваш... не бе нужно да си тръгваш или да изоставяш. Трябваше да си там. Точно там, където винаги си бил и да вършиш което си вършил, без да опитваш да променяш. А онези... които я чувстваха, можеха само да и се радват. Осъзнах, че и всичко, което определях като усещане всъщност е единствено мисълта ми. Дори не бях сигурна накъде водят всички тези мисли, имаше ли такава любов изобщо или не. Но мъжа ми седеше до мен и беше щастлив. Ирис ме погледна и сякаш прочел мислите ми, стана и донеса папка с рисунки. Знаех, че рисува понякога но ми се искаше сам да ми ги покаже и никога не попитах. Извади една на която бяха изобразени мъж, жена и слънцето отгоре, а три светли лъча ги свързваха в особен триъгълник. Сякаш лъча тръгваше от слънцето, минаваше през сърцето на мъжа, от там пробиваше гърдите на жената и после ще връщаше обратно в светилото. Лъча минаваше само през сърцата. Точно както си го обяснявах и сама... На останалите рисунки имаше само пейзажи. Някога и аз рисувах, черни, изкривени ръце. После заради детето рисунките преминаха във весели животинчета, по - късно станаха феички и ангелчета, принцеси и приказни същества. Но в тях винаги липсваше цялост.
- Вие двамата няма ли да ми разкажете как се запознахте - взех си кочан от сварената по - рано царевица и го захапах.
Ирис сведе очи а мъжа ми остави купичката си.
- По - добре да не знаеш.
- Е, хайде, какво толкова. Разкажи ми...
- Тъкмо бях завършил офицерското училище и служех в Измир по разпределение. Измир е известен с красивите си момичета. Там срещнах една грузинка - Тинико. Беше страхливо и много мило същество. Имала приятел турчин, бе му родила дете и той я изоставил. Грижеше се сама за момичето и изнемогваше. Влюбих се. Един ден двама кюрди от Диарбакър я отведоха. Дори не се сбогувахме. Не вдигаше телефона и нямах представа къде е. Затърсих я и се оказа, че е в лапите на кюрдски мафиоти, които я продаваха в един хотел. В Измир вършела същото... - той хвана ръжена и припряно сбута въглените.
- Какво стана с детето и...
- Дали го на сестра и. Беснеех и не намирах спокойствие. Един ден строих новите войничета на плаца и ги огледах. "Има ли кюрди". Един от тях извика да. Наредих му да излезе напред и го пребих. Удрях го през лицето с шамари докато пред очите ми не притъмня съвсем и започнах с юмруци. Той падна на земята свит а аз го заритах и ако колега не ме беше спрял можеше да извадя пистолет и да го гръмна. Не бях на себе си. Даже не го попитах за името. После в коуша ми казаха, че бил Ирис. До вечерта вече се разкайвах горчиво за избухването си. Никога не посягам на войничета, никога не ги удрям и ги защитавам от бесовете на другите. Цялата казарма мълчеше заради мен и се чувствах зле. Извиках го. Той дойде и се изправи срещу ми. Поговорих му, извиних се, разказах му за Тинико. Казах му, че може да подаде оплакване и да ме съди. Момчето не мъдраше и гледаше в земята. Прегърнах го и заридах като жена. После стана дясната ми ръка. Никъде не ходех без него и нищо не вършех без него. Когато след три месеца обучението му приключи и го разпределиха в Ширнак поисках назначение там. Тинико бе по онези земи а Ирис отиваше при терористите.
Гледах изумена а Ванесса бе спряла на едно място и нацупено стреляше баща си с очета. После се извърна и хукна към дърветата.
- Какво стана после?
- Ширнак беше самият ад. Ирис го нямаше там а ние през ден бяхме на операции. Тъпчеха ни със силни успокоителни и получавахме заповеди да стреляме на месо. Нямах и ден свободен да потърся приятелката си и когато заповедта за операция "К.т.л" пристигна, глътнах шепа таблети и се приготвих да тръгвам. Свалиха ни с хеликоптери на Джуди в лагер, където група войници тръгваше на поход. Ирис беше между тях и силно го прегърнах. Присъединих се към групата, месец вървяхме из чукарите, и вършехме каквото вършехме. Един ден ни изненадаха по светло и докато паниката обхващаше групата две войничета започнаха да редят камъни и да дълбаят прикритие за мен. Всичко се случваше бързо - Ирис скочи отгоре ми и ме повали, за миг видях хвърчащите тела на двете войничета, после усетих топло по лицето си. Не знам след колко време се осъзнах и видях, че ръката под лакътя му силно кърви. Беше полегнал настрани до мен и гледаше кротко как кръвта му изтича. Извадих нож, срязах ръката си на същото място и слепих двете ни ръце в силна прегръдка. После го завлякох настрани от отряда, превързах го и легнах отгоре му. Моят брат. Стояхме така дълго докато не спряха изстрелите. Отнесох го в един заслон, с ясното съзнание, че нарушавам заповеди и останахме там цялата нощ. На сутринта бе оздравял. До края на казармата му не го отделих от себе си.
- А Тинико...
- Намерихме се. Бях много млад и наивен, исках да я доведа в Ширнак. Тя не пожела.
Помислих си, че живота смърди. Изобщо не ухаеше на розите, за които Ирис ми разказваше. Ирис протегна ръка и потупа мъжа ми по рамото. G. вдигна очи към него и онова, което имаше в очите му ме смаза. Зачудих се къде се бутам аз. Защо си позволявам да излагам на риск подобно приятелство. Чувствах се зле че изобщо попитах, ако не бях научила колко са близки щях да се лутам в догадки и да си рисувам мислени картини, но нямаше да са такива. А исках да питам още, исках и да мълча и не бях сигурна разбирам ли тези двама мъже, седнали тихо край огъня, разбирам ли което ги свързва и разделя. Чудех се на съдбата си - българка, живяла в Русия, днес на края на света, на прага на рая и ада, влюбена в двама - един турчин и един кюрд. Цялата ситуация бе гротескна, тъжна и смешна.
- Хайде хора, ставайте - Ирис изнесе от къщата две кърпи, подаде едната на мъжа ми и пренесоха казана със Сюмелека до колата.
- Къде ще го носите?
- В селото. Защо мислиш сте сварили толкова много.
- Невруз продължава... - осъзнах, че никога няма да имам тяхното мислене.
Закарахме топлия сладкиш до къщата на братята на Ирис, изчакахме го да се види с тях, върнахме го обратно в дома му и се прибрахме в къщи.

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...


Публикувано от viatarna на 22.11.2011 @ 11:36:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

11.04.2021 год. / 06:25:56 часа

добави твой текст
"Извезани души, XXIV част " | Вход | 17 коментара (59 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Извезани души, XXIV част
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.11.2011 @ 21:31:52
(Профил | Изпрати бележка)
едва успявам да те следя, но си струва и съм го казвала не един път :)

усещането на единение, за свързване през сърдечната област е трудно за описване... все едно имаш на това място още едно сетиво

за останалото - не зная какво да кажа, прекалено ми е присърце темата
...


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 21:35:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
много лесно се излива, чак аз се учудвам, но се дължи на записките навярно
скоро няма да има нова част, малко почивка...

за останалото... - @--;--

]


Re: Извезани души, XXIV част
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 23.11.2011 @ 17:32:34
(Профил | Изпрати бележка)
С уговорката, че оставям интуицията си да коментира, ще кажа, че начинът, по който описваш любовната сцена, донякъде, поне за мен, дава обяснение на непорочното зачатие...Ако човешка ръка е писала Светите книги, е приличала на твоята...поразително..


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 17:47:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
От онова, което съм чувала за непорочното зачатие:
Светата Дева - това е да кажем пречистената човешка душа (не е душа ама за по-ясно за мен примерно)
Духа "слиза" в нея
случва се кръста
преди срещата с Духа никакъв кръст не носим а се плъзгаме по хоризонта-ла
в резултат в пресечната точка се ражда Нещо, което после умира в своята жертва
и предава Живота на друго Нещо което осъществява Бога

"Нещо" го наричам понеже не му знам името... но със сигурно не е нещо. И нищо също не е...
Нямаме си ум за това.

........................................................

Въпреки мислите ми, които споделям за Христос в тази или друга глава, искам да помоля да не се търси паралел с Истината...
Това са мои субективни някакви мислички, нищо не значещи наистина... и аз тогава, в онези мигове, да си призная нищо не разбирах и всичко което исках е душата на този човек. Понеже няма как да си вземем нечия душа, опитваме с каквото можем - а това е грозно, гротескно и печално. После научаваме че дори да придобием нещо то не е което сме копнели. Ирис е индивидуалност, която ме влюбваше, смазваше и раждаше едновременно и не зная какво е бил, но се знам аз какво съм, в мен непорочно нищичко няма... :(
А като Ирис има други. За тях мъничко ще разкажа към края.

Влади, извинявай...
нещо пак са ме пернали лудите.

]


Re: Извезани души, XXIV част
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 23.11.2011 @ 19:03:08
(Профил | Изпрати бележка)
Аз съм сигурен, че не търсиш умишлено паралел с Истината, просто текстът така се получава и никой няма вина...и може да прозвучи странно, но за мен интуицията е част от знанието, макар и неосъзната...Аз винаги и се доверявам и тя рядко ме е подвеждала...
Ти ме извини, ако с първия си коментар съм те сконфузил..не е нарочно:)


]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 19:17:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Просто нямах идея какви неща им хрумват на читателите...
Зная, че всеки е искрен в споделения коментар и всички са много сърдечни, но понякога, честно, не знам как да отговарям :)))

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 18:09:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
http://rosicrucianum.forumi-bg.com/vt87.html

ето за непорочното зачатие


]


Re: Извезани души, XXIV част
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 23.11.2011 @ 16:37:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
На това му се вика Разпятие. Поне според мен. После или си вечно мъртъв или се прераждаш, но ми се иска да знам в какво.
Поздрав!


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 16:40:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Много силни думи...
имам още много за писане...

и ако знаеш колко пъти се умира до Разпятието
аз не знам, предстои ми да науча ако е рекъл Бог
някъде из коментарите писах на Елси, че края на този роман е началото на втория кръг на Ада и сериозно го мисля :))))

благодаря ти за прочита, Лили...

]


Re: Извезани души, XXIV част
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 23.11.2011 @ 21:35:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Не знам дали ме разбра за Разпятието. Ето за това идеше реч:

"Чудех се на съдбата си - българка, живяла в Русия, днес на края на света, на прага на рая и ада, влюбена в двама - един турчин и един кюрд. Цялата ситуация бе гротескна, тъжна и смешна."

Та искам да допълня само, че ако е прераждане, то е и израстване. Да, много пъти се умира. Важното е да възкръсваш.


]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 21:39:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря че ми поясни Лили... наистина не бях разбрала...

Ние хората сме жилави, все оцеляваме и даже в още по-големи каши успяваме да се забъркаме...
не знам тъжно ли е или смешно :)))

]


Re: Извезани души, XXIV част
от Meiia (meiia@abv.bg) на 23.11.2011 @ 12:59:55
(Профил | Изпрати бележка)
Постави ръка на гърдите ми и прошепна:
- Пусни ме тук...
- Аз те обичам...
- Не ме обичай, пусни ме тук...
--------------------------------------------------
Понеже и аз малко, съвсем нехайно някак, но по повелята на живота съм се срещала с философията на Изтока на дело само, не и на теория, имам своето отношение или по-скоро преживяване на този тип проникване в душата или проникновение, ако то е такова. Но при мен така и не се случи, понеже беше просто бдително любопитство. Проникването в душата е агресия. Проникновението душевно обаче е нещо, което уважавам. Не можах да определя за кое иде реч в текста ти. А може би и за двете..
Още снощи, докато четях, ми направи впечатление тази фраза
"- Не ме обичай, пусни ме тук..." .
И много мислих как да отговоря. Все още не знам, разсъждавам. Сещам се за западноевропейския поглед:) върху душевната ситуация, когато собствения ни душевен смут бива използван като троянски кон в нас самите. И е доброволно, и не е доброволно по същността си такова приемане на чужда воля, същност, извод. Би следвало да си даваме сметка за неравностойността на ниво сърдечна връзка.

"Финдли" на Робърт Бърнс

"- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам! – каза Финдли."... и т.н.

И в по-важния смиъл, който си развила - надрелигиозно, над вярата дори. И над сърцето ли?! Над чие сърце и воля..по чия воля...
Много нежен, много хубав текст, но точно затова в него има една тънка тревога, която звънти в тишината на женското отдаване и изобщо в не един от смислите за овладяване на волята, чуждата и собствената също.


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 14:49:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
... точно това много ме затрудни (в смисъл как да бъде поднесено)
всестранната пълнота на думите си личи отдалече (на тези думи - "не ме обичай, пусни ме тук") и възможните тълкувания са много...
източните хора имат различно мислене и без да съм го придобила напълно, някак неволно усвоих структурирането на изказа - понякога вплитане, понякога сливане, друг път размяна, като в тази фразичка съществуват и трите и едно от тях е например: "тук съм, обичай ме, пусни" като в случая "съм" е "не..."

"Съм" е "Не"... но "Не-" не е "Съм"
зная, че ще разбереш...

към текста добавих споменатата му рисунка, в която става дума само за сърцето
за източния път това са нива (ужасна дума е "нива" или степени или всичко подобно, понеже не изказват и половината от същината и смисъла на което е) и душата тук все още я няма, а къде е... споменах в предишна част... когато писах, че "Духа прескача твоя ефенди и служи само на Бог"
удивително е, че само аз знам как си ги навързвам и с какво, удивителното е, че улавяш повече, от колкото може би ми се иска :р но с удоволствие отговарям

западния начин на мислене провокира война
източния начин на мислене има само победа

проникновението се случва само веднъж и няма неща като стъпка по стъпка или капка по капка, океана е безбрежен и залива, но подводните скали още лелеят слънцето
капките са думи, които четем, като "- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам! – каза Финдли."...
още преди да кажем "Искам Го"

получи ли го, източния човек никога не казва "Имам Го"
а казва "те са Го имали"


волята е проблем
добре, че има Учители, които знаят как да се справяме с нея...

]


Re: Извезани души, XXIV част
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 22.11.2011 @ 22:28:39
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Без такава любов живота е непълен.Не убива. Просто се умира с нея, а това не е едно и също. Благословен е всеки с такава любов! Великолепно се получава романа, наистина. Най- безценното в него е духовността, безспорно и финият начин по който са маркирани много пътища към Вярата и много истини. Давай все така! Поздрав!:)


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 07:59:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Убива само ненужното...
Благодаря ти, Инди :)

]


Re: Извезани души, XXIV част
от Haramiata на 22.11.2011 @ 21:49:28
(Профил | Изпрати бележка)
Вълнуващо, много върнунащо! Откликващо, толкова откликващо! Пътувам с участниците в пътешествието ти, търся и откривам вътрешни етажи ...
Мъже? О, не. Красотата и дълбочината на преживяванията и връзките са зад формата "мъж" или "жена", разбира се. Който веднаж е надникнал към този вътрешен безкрай не вярвам да позволи да бъде ограбен, като се съгласи да му нахлузят такива тесни външни рамки. И само една вътрешна магия може да отдели лещата от пепелта - да ги различи и отдели. Но пък "наградата" си струва !


Re: Извезани души, XXIV част
от Haramiata на 22.11.2011 @ 21:52:58
(Профил | Изпрати бележка)
Направо ми се ще да приготвя, раздавам и ям това чудно ритуално ястие!

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 08:02:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Ми освен някой път да си го сготвим, ама знаЙш колко е работа... везбата е по-лесна :))
Иначе и аз бих искала да можех да го раздавам...
@--;--

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 08:00:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
В лесу родилась елочка....
:))))

Нямам какво да кажа... мисля по същия начин..

]


Re: Извезани души, XXIV част
от kris_krispo на 22.11.2011 @ 21:18:21
(Профил | Изпрати бележка)
...


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 21:19:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Тъкмо се запътих да си лягам и гледам - Криси си мълчи под текста. Толкова мълчалива Криси за 1 път виждам и се върнах да и пожелая тихичък сън... :)))

]


Re: Извезани души, XXIV част
от kris_krispo на 22.11.2011 @ 21:23:27
(Профил | Изпрати бележка)
Канех се да попитам,нещо против да си го разпечатя,дали ще имаш,но не се събрах.Още съм на разходка...

Спокойна нощ,Нури.

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 08:03:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Що ме питаш...
ако ти е по-лесно да си го четеш на хартия, разпечатай си го...
Добро утро :)

]


Re: Извезани души, XXIV част
от ANG на 22.11.2011 @ 19:32:34
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
http://tatarkam.livejournal.com/62951.html

Сюмелек - тръгнах по този път и стигнах до волжска България естествено и там се е правил по време на Нова година (март)
на този етап не съм открил този обичай по български земи, но не бих се учудил ако

(последните ти разкази днават все по-духовни..., което ми запълва душата - естествено)


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 19:37:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Понякога... ей така, за мен си само, си мисля, че времето преди Ирис бе за да опозная и свикна с тези източни земи, да ме отблъснат, после да ги заобичам, накрая да поискам да ги разбера и когато се случи, да срещна суфите. Тях е невъзможно да ги разбере човек, и все пак... понякога ми е приятно да си го мисля...

Не зная за сюмелек из България, може би в много древни традиции. Имам къде да проверя, ще поровя. Благодаря за линка...

]


Re: Извезани души, XXIV част
от ANG на 22.11.2011 @ 20:17:28
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
«Тщательное изучение традиционных праздников нашего народа показывает следующее, — пишет Р. Уразманова, — отдельные явления празднования Нового года (Науруза) были несколько отодвинуты и, как и у других народов, перешли к тому времени, когда по-настоящему наступала весна. Первые капельки, конечно, признак весны. Но праздновать еще рановато — и холодно, и грязно. Для проведения по-настоящему народного праздника удобнее, конечно, чтобы была широкая площадь, подсохла земля и появилась зеленая трава. И потому, по аналогии с Наурузом, имеющимся у других народов, на нашей земле возникает праздник, проводимый накануне выхода на весенний сев. И назвали его наши отцы и деды Сабантуем»25. Но так ли это на самом деле? По Р. Уразмановой получается, что, отодвинув Науруз с конца марта на более теплые дни, праздник назвали Сабантуем. Такие размышления исследовательницы относительно причин возникновения календарных праздников, на наш взгляд, носят несколько надуманный характер26. Возникает вопрос: если причиной того, что Науруз не пустил глубокие корни в Среднем Поволжье, является только запаздывающая здесь весна, то почему он не стал народным праздником у карачаево-балкарцев27, а также болгар28, этнически близких к татарам народов? Хотя и у тех, и у других издавна отмечали Новый год в день весеннего равноденствия, а у дунайских болгар этот обычай сохранился вплоть до XX в.29 В то же время, скажем, у азербайджанцев30, узбеков31, туркмен и киргизов Науруз и ныне входит в современный праздничный календарь. Так, праздник Невруз у киргизов имеет свою систему обрядов. С этого дня начинается вспашка земли. За две недели до Невруза в посуду с почвой сеют зерна пшеницы и ставят ее в теплое место. Через две недели из восходов готовится особая еда — сюмелек. Готовить сюмелек люди считают богоугодным делом. Его готовят коллективно всю ночь, поочередно перемешивая варево. По поверью, попробовать сюмелек означает обрести удачу, поэтому его разносят по всем домам. Сюмелек — символ бесконечности жизни и Нового года. Во время Невруза готовится также боорсак (жареный в масле хлеб). Читают суры Корана. Посещают могилы, поминают покойных.

ето тук става дума за сюмелек

но преди цитата, а и текстовете след него ни отвеждат при... българите

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 20:25:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
да, там направо си се говори за българи по Поволжието...
да не се окаже, че цял свят знае кои сме, сами ние не знаем :)))

Сюмелека е чудо, Анг... в много отношения
името обаче идва от персийското Си-Мелек, и произхода е някъде при зороастрийците, щом и кюрдите до днес...
имам още малко записки за това, но мислех в друга глава да включа
най-интересно ми е, че и дервишите го правят :)

]


Re: Извезани души, XXIV част
от ANG на 23.11.2011 @ 16:27:13
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
После принятия ислама Волжской Булгарией, который в принципе не запрещал древние обычаи, не противоречащие шариату, ритуальная, т. е. основная часть календарных праздников, все же меняется, поскольку у правящей элиты уже менялись ценностные ориентиры по отношению к генеалогическим и культурным героям-язычникам, прежним ханам. Известно, что царь Волжской Булгарии Алмуш уже в день официального принятия ислама в 922 г. объявил секретарю посольства багдадского халифа аль-Мухтадира Ахмеду ибн Фадлану... ...Именно с принятием волжскими булгарами ислама изменился и народный календарь: 12-летний животный цикл, зародившийся еще в период кочевничества тюркских народов и племен, был заменен арабской «хамаль», означавшей главную звезду Овна и первый месяц солнечного календаря. И главный новогодний праздник татар стал официально именоваться Наурузом или Хамалем. Эти наименования сохранились и по сей день. После введения в Советской России с 14 февраля 1918 г. григорианского календаря нищо чудно, че и тюрките, и суфите, и волжските българи имат еднакъв празник със сюлемек - те са част от една общност на една Велика БГ, прогонена много на юг в определен исторически момент от... руските славяни и довършени от Сталин.

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 23.11.2011 @ 16:36:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Почти...
но ти разгръщаш много голям период от време...
а и тюрки и турци е различно нещо
всъщност Невруз датира много по-назад а исляма е кашата, дето са я забъркали съвсем без време в сърца, които са си били ориентирани...
Света така прави :)

Има най-различни версии, Анг, също и за днешните молдовски българи, за които казват, че изобщо не са българи но са, от една друга, древна точно България
виж история на Молдова, интересно е...

]


Re: Извезани души, XXIV част
от voda на 22.11.2011 @ 16:48:06
(Профил | Изпрати бележка)
Има такава любов, Роуз.
И ти си благословена да я познаваш...


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 16:48:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
не зная дали я познавам, но вярвам, че я има... и че има хора, които живеят в нея

]


Re: Извезани души, XXIV част
от boliarkabg на 22.11.2011 @ 16:10:15
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
мъже...МЪЖЕ!!!


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 16:33:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
не съвсем...
и добре че...

:)))

]


Re: Извезани души, XXIV част
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 22.11.2011 @ 15:47:26
(Профил | Изпрати бележка)
Много увлекателно разказваш:)
Сърдечни поздрави!


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 16:32:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря :)

]


Re: Извезани души, XXIV част
от zaltia на 22.11.2011 @ 13:14:43
(Профил | Изпрати бележка)
Приказно разказваш Меги..
Невероятно красиво поднасяш всичко към читателя!
Благодаря ти отново, и отново!


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 13:20:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря...

]


Re: Извезани души, XXIV част
от anonimapokrifoff на 22.11.2011 @ 12:21:38
(Профил | Изпрати бележка)
Нямам право да коментирам историята, но мога да коментирам писането - добре си я пресъздала, читателят усеща и опиянението ти, и объркаността ти, и угризенията ти.


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 12:24:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря...

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 12:45:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Всъщност (ето че не мога да спазвам аз обети за мълчание :))) има нещо в тази глава, което навярно не се вижда. И то не е моите лични терзания, мятания или чувства... те са съвсем в реда на нещата в едно човешко същество. Тук символиката при приготвяне на тридесетицата ангели, която не зная колко съумях да предам, е много дълбока и разказва същото, каквото дервишкия танц, например. Представи си, че житното зърно е човека. Трябва да свали черупката си (в дервишкия танц символичное черното наметало), после да се остави за три дни да покълне. После кълна да порасне и да бъде отделено същественото от основното. Но и отделеното претърпява промяна - смилат го, счукват го, заличават го и остава нежен прах. Този прах именно ври и кипи над огъня в последователност, която е изумителна и се превръща в нещо чудно.. Накрая, точно когато всичко уж е готово се запечатва с тесто за да не може да влезе дори въздух в него и цяла дълга нощ се блъска в изоставеното си състояние. На утринта се открива, а другите виждат в него тайното име на Бог, и пътят си - Симелек. Вече може да се раздава на хората. До тогава е било негодно.
И следва танца на суфите - възторга.

Затова подбрах тази церемония - рецепта... така, както я видях.

]


Re: Извезани души, XXIV част
от mariq-desislava на 22.11.2011 @ 11:58:50
(Профил | Изпрати бележка)
Тази част е наистина стойностна и си я четох оф лайн, та взех, че се онлайнах - не можах да се стърпя.:) Тази любов може да бъде разбрана, поне от някои от нас, които си имат своя Ирис.


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 12:01:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Такава любов убива. И добре че има такава любов, която да убива...
И аз съм сигурна - много я познават. Пожелавам им да ги познае и Тя...

]


Re: Извезани души, XXIV част
от atiragram на 24.11.2011 @ 14:32:38
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно пишеш.
И прекрасно си го нарекла "извезани души".
Ако го имаш "издадено" къде да го открия?


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 24.11.2011 @ 18:07:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Няма го издадено, не е завършено...
Благодаря :)

]


Re: Извезани души, XXIV част
от atiragram на 25.11.2011 @ 07:09:51
(Профил | Изпрати бележка)
Очаквам завършването!
Със смирено нетърпение.

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 25.11.2011 @ 08:49:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря :)

]


Re: Извезани души, XXIV част
от joy_angels на 25.11.2011 @ 15:30:59
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш, че чета. Не само аз, де, та да ми обръщаш специално внимание.
Мълчах, защото тази част определено иска да се изправя на пръсти, а май не мога да застана и на колене в момента...
Мисля, че ще дойде ден да и ще се чудиш как си написала тези редове, а мнозината ти читатели (те само ще растат с времето, убедена съм) ще ти разкриват неподозирани от теб страни, планове и дълбочини на повествованието ти.
Или обратното - ти вече си много мъдра и нищо от това няма да те изненада.
Meiia беше тази, която успя да облече в думи моите мисловни напъни и й благодаря. Чаках с нетърпение да прочета отговора ти - току-що го сторих.
И се боя, че нищо не разбрах, но не заради думите ти, а заради... коленете си. Звучи много разголващо, но твоят честен текст заслужава честен коментар.
Благодаря ти, че продължаваш да пишеш. :)))


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 28.11.2011 @ 07:51:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря ти за сърдечния прочит...
Аз пък ти обръщам специално внимание :Р виж кога отговарям :)))


]


Re: Извезани души, XXIV част
от ami на 06.12.2011 @ 00:05:51
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
..защото"обичам те" на човешки предполага желания, очаквания, форми, а "пусни ме тук" е освобождаването от тях.........
Така ми го говорят звездите;)
(шегувам се защото иначе ще ревна) Благодарна съм , че прочетох!


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 06.12.2011 @ 07:53:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
и човека може да обича истински и чисто... само някой му пречи да е каквото трябва да е...
някой е хлопнал вратичка пред това, което шепти "пусни ме тук"

--;--@

]


Re: Извезани души, XXIV част
от ami на 06.12.2011 @ 16:59:05
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
мхм..кой ли ;)

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 06.12.2011 @ 17:00:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
елита
княза
чудото Аз

]


Re: Извезани души, XXIV част
от ami на 06.12.2011 @ 17:14:33
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
да де ..някъде в някаква книга ли или незнам къде бях прочела"причината е в теб- независимо колко са ти ясни нещата.."
Днес моя синковец ми разсъди по въпроса защо Бог(каквото и да значи това) ни е създал..и си отговори- за да станем като Него..
Често си мечтая да пораста колкото детето..

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 06.12.2011 @ 17:26:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
да, нали...
имаш чудно момченце... :)
и аз често се вслушвам в децата си, много по-мъдри от мен са :)))

а нещата... колкото и да ни се изясняват някак, все се оказва, че нещо не сме доразбрали, връщаме се, пак тръгваме, научаваме друго...
така е, защото може ли един човешки ум да бъде божествен, или Бог
няма начин
така мисля...

]


Re: Извезани души, XXIV част
от ami на 06.12.2011 @ 18:39:47
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
:)ако човешкото стане божествено..то просто ще спре да е човешко..(какво пък:))
(уф, колко е неточно да се изразяваме по този начин..преди малко същият мой рече"мисля че ще е по добре да си говорим умствено - така ще разбираме и животните и изобщо всичко")
та идваме отново до "пусни ме там"..както в сърцето, така и в ума.. (човешко или божествено..въпрос на думи май..)
аз го разбирам като"бъди мен"..ама то пък кво ли разбирам и аз изобщо не знам:D простете многословието ми молим ;)

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 06.12.2011 @ 18:46:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
то тръгва от сърцето, после прочиства ума и тогава навярно може да се говори мислено... поне така си го представям :))
човека няма как да стане Бог, не го вярвам
човека, аза, егото... са обвивката, килията, затвора на Бога

ти защо не записваш нещата които казва детето, знаеш ли, изненадана ще си какви чудни неща се получават... аз като го слушам е едно а като го запиша и прочета след време излиза друго
ама аз вечно съм с тефтер и писалка :)))

радвам се на разговорливостта ти
в тая Турция няма с кой два лафа да си обелим на български...

]


Re: Извезани души, XXIV част
от ami на 06.12.2011 @ 19:15:34
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Ако знаеш колко хора ми се канят, дето не му пиша приказките..не знам защо..не ги пиша..но ги споделям навред :) Пък за лафа..хем, че има как, не да няма ;)

]


Re: Извезани души, XXIV част
от secret_rose на 06.12.2011 @ 19:40:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
аз не можех да и разбирам на Емили и не записвах, че то един получовешки дърдореше... нов еднъж докато сестра и рисуваше слънцето бебето се развика "и на Емели покакал, и на Емели покакал" и Ванесса ми разтълкува, че покакал е портокал, направо си ходя с молив в джоба на пеньоара най - редовно :)))
Тъй че, купи си химикалка :р има защо...

]