автор: erka

През сълзи се усмихна утрото
като дете уплашено от бръмбар,
хем иска да докосне слънцето,
хем във страха си се отдръпва.

Забързани да вкусят от живота
вълнуващи и някак нереални,
позакъснели багри лумват
в огнището на циганското лято.

Преливат се, шумят, играят,
притихват във въздишка есенна,
задъхан вятърът ги грабва,
за да ги скрие от студеното.

По краткия си път ще стоплят
парченца посивели от душите
на по-разсеяните минувачи
посмели да им подарят очите си.