автор: gadina_

И безкрила съм вече, безискрена.
Едно тъжно момиче - безпламенно,
че май губя си принца наистина,
а го искам и търся безпаметно...

И е черно в душата ми - зимно е.
Съвсем тихо, беззвучно, безгласно…
И беззвездно е даже, безименно,
и е страшно, мъгливо, неясно...

Тъй безпътно, и без надеждно е,
та съм даже съвсем безтегловна.
Дай ми, божичко, сили - неистови,
да преглътна и да си помогна.