автор: vicont

Босонога в съня ми дойде... и запя!
И посърнаха пойните птици смълчани.
Онзи славей на двора, от срам отлетя,
твоя глас се разля- мараня над поляни!

Тънкокора бреза се изви и разлисти!
И замлъкнаха екнали звънки камбани.
И се емнаха звуци от извор по чисти,
над памучни поля от гласа ти застлани.

Белонога в съня ми дойде ... и запя!
Райски ноти от химни небесни събрани
като вино в изгарящо гърло се вля...
с тежки думи от обич и сълзи сковани!