автор: chocolate

Дай ми поне една основателна причина за да остана.
Това ли, че всичко между нас някога ще е прекрасно?!...
Едва ли...
И да го видя – не бих повярвала...
(при положение, че все още ще съм в състояние да го разпозная).
Съвършенството е мит от древността,
а ние – за твърде кратко на земята сме -
отброените мигове не ми се пропиляват
в отбягване на предварително изгубени каузи.
За мен – ти и аз сме си достатъчни –
и като причина, и като основание.
На теб – повече трябваше ли ти?!

Дай ми поне една причина за да се спра и да премисля.
Така или иначе – в живота ти ме има -
да ме забравяш ще е дълго и мъчително -
ще ме мислиш,.. ще ти липсвам...
Съжалявам – не беше приказка.
И да е било преди – дванадесет отдавна мина,
реалностите ни една в друга се разбиха,
останахме голи и сами.
Аз разбрах, че ти няма да се промениш;
ти – усети, че съм различна,
и че е късно да кривнеш встрани, невинно да се разминем.
Да, бяхме прекалено близко.
Ти можеше да си Единственият;
аз можех да ти бъда вместо всички жени...

Дай ми поне една причина, за да те погледна с други очи.
През много неща преминахме.
Много неща в мен се вкамениха омагьосани от зли сили.
Беше ми и въздуха, беше ми и вятъра убийствен.
Не искам да си никой, един от всичките -
по-добре остани такъв, какъвто беше преди -
миналото е лъжовно красиво, привлича неуловимо...
Ще си ми спомен мил.
За някои неща – ще си останеш Единственият.
И ще те мисля вечер...
И ще те искам призори горещ и силен...
В безсънните нощи ще знам какво ми е -
истинската Любов не изстива никога...

Отивам си...
… Достатъчно с причините...