По есенния морски бряг,
залян от пълната луна
вървях.
Сама.
Две чайки
над главата ми
кръжаха...
Попили те тъгата,
за полет ме зовяха...
Глуха тишина,
пронизана
от сирена на кораб,
пътуващ за някъде...
Животът продължаваше...