автор: ivliter

Потъва слънцето
в размекнатата линия на хоризонта
от огненото му дихание.
След него, в сянката нетърпелива за часа си,
ще потече реката тиха
на нощното мълчание.
Под изморените дървета
заспива кротко любопитството,
подтичвало цял ден след светлината.
Ще пуснат щорите
на едрите си пити слънчогледите,
за себе си съня си ще затворят
и в своята усмивка златна
ще се опитат лятото да задържат
тъй както аз опитвам любовта
да задържа завинаги в сърцето си.