По тесен бобслей
пълен с бяло вино
и лед
мислите ми пълзят
като опитни, стари хлебарки.
Обратно на часовника.
Упорито.
Те чакат гонга
възвестяващ
на началото края.
Кога, къде и какво?
Добри репортерски въпроси...
Защо- това е вече висш пилотаж...
Днес не ставам за работа...
Не вдявам, както се казва...
Един ден пропуснат,
уродлив понеделник,
копеле тайно
на така уморена неделя,
която зачева
както й падне
генетично неприемлив материал
от кой да е делник.