Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 402
ХуЛитери: 0
Всичко: 402

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДълги късни неделни следобеди
раздел: Поезия
автор: thebigplucky

Мисля, че те обичам. И не отскоро.
Ако го свързвам с объркването на говора
и мяркащите се в съзнанието ми образи,
когато ни среща и сблъсква живота, отново и отново -
може и генно да си ми заложена...
Ако го свързвам със спомените -
онова, първото ни танго в онзи дълъг късен неделен следобед -
още го помня...
Ако го свързвам с болката -
сърцето ми мъчително забави ход
при онази раздяла, която обстоятелствата наложиха -
а още не бяхме изговорили онези думи,
след които всичко би станало сложно и сериозно...


Мисля, че те обичам. Жестоко.
И не е просто – страстно е – като танго.
Онези сигнали на телата и хормоните -
със сигурност имаха нещо общо,
но те не оставяха след себе си въпроси без отговори.
Всички онези дълги късни неделни следобеди,
през които лежахме задъхани на пода пред прозореца
и криехме в себе си искрите на невъзможното,
търсехме утеха някаква в прииждащото доволство
и се молехме – да не става сложно и сериозно...


Мисля, че те обичам. Не знам колко.
И не мога да го изговоря...
Не знам колко обич ще можеш да понесеш още
и ще можеш ли да прескочиш капана,
който сами си заложихме.
Аз съм заключил неспокойствата си
в дългите късни неделни следобеди
и крача през тях самотен.
Знам, че и ти си скътала от тях спомен
и въздишка дълбока отронваш,
когато няма никой наоколо...
Така е в живота - подвеждащо лъжовно,
подло, коварно – като танго.
И сложно...
И сериозно...


Публикувано от alfa_c на 13.11.2011 @ 17:29:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   thebigplucky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.10.2021 год. / 02:12:01 часа

добави твой текст
"Дълги късни неделни следобеди" | Вход | 12 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дълги късни неделни следобеди
от mariniki на 15.02.2012 @ 10:04:38
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
не бях те чела скоро...и виждам сега...
колко много съм пропуснала...
така е в живота и любовта...и сложно, и сериозно..
мисля, че страшно ми допадат стиховете ти...
Пламен, най-сърдечно..


Re: Дълги късни неделни следобеди
от mariq-desislava на 13.11.2011 @ 17:50:27
(Профил | Изпрати бележка)
Теб като те чета ми става едно такова необятно - не мога да го обясня.:)


Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.11.2011 @ 19:55:32
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Изгубваш се в мен?!
:-)
Уж с възрастта се помъдрява, а нещата, които не мога да си обясня, но се налага да приемам - стават все повече и повече.
Сигурно и с теб нещо такова се получава.
Свиква се.

Светло да ти е в необятното!
:-)

]


Re: Дълги късни неделни следобеди
от biser4e на 13.11.2011 @ 18:52:22
(Профил | Изпрати бележка)
"Не знам колко обич ще можеш да понесеш още..."

Понякога най- трудно е да се научиш да бъдеш обичан...

Спомних си себе си в една обич, която просто бе... и израстнах много чрез нея...няма значение.
Благодаря ти за спомена...


Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.11.2011 @ 20:03:21
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
"Това, което не ни убива - прави ни по-силни."
За Любовта обаче, която не те е убила - това не важи. Научаваш поредния Особден урок, но в теб завинаги остава едно празно място.
И - няма как - порасваш...

Хубавите спомени понякога са лоша работа.

]


Re: Дълги късни неделни следобеди
от joy_angels на 13.11.2011 @ 19:02:31
(Профил | Изпрати бележка)
Харесвам мъжко-изповедните-влюбчиво-дистанциращите ти текстове.


Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.11.2011 @ 20:08:25
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Мъжките представи невинаги се сливат с реалността, но нали за това е поезията - да съчетаем невъзможностите.
:-)
Дано е бил хубав дългият ти късен неделен следобед!

]


Re: Дълги късни неделни следобеди
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 13.11.2011 @ 19:40:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
може и генно да си ми заложена...

Поздрави!


Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.11.2011 @ 20:17:31
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Има и такива жени - образите им са закодирани в извивките на ДНК-то ни. И когато срещнем някоя от тях - инстинктите се взривяват, нервите започват да вибрират, а мисловния процес дава на късо...
И светът се залюлява в някакъв вихрен танц... може и танго да беше...
;-)
Благодаря за поздравите! Светло да ти е!

]


Re: Дълги късни неделни следобеди
от Ufff на 13.11.2011 @ 21:30:25
(Профил | Изпрати бележка)
Усмихнах се, защото погледнато от един ъгъл "мисля, че те обичам" е оксиморон. Влюбеният човек често е като обезумял и въобще не мисли;)
Героят ти казва: "Аз съм заключил неспокойствата си". Е, значи все пак е в състояние да мисли.
Това беше шегичка. Спирам с нея, за да не става "сложно и сериозно".
Хубаво стихотворение.


Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.11.2011 @ 19:36:47
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Теб никога не може да те излъже човек - все ровиш до онова място, дето или става необяснимо, или боли; за сложност и сериозност - да не говорим..
:-)
Обичам те усмихната! Пак ще те накарам!

]


Re: Дълги късни неделни следобеди
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 13.11.2011 @ 21:51:20
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Има сякаш наистина генетичност за такава обич.. Много красива изповед, Плъки!
Поздрав!


Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.11.2011 @ 19:41:22
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
:-)
Всеки стих е някакъв вид изповед - особено ако достигне някого - особено ако достигне до този, до когото трябва...
...
Радостно ми е, че достигна до теб!
:-)
Прегръдка!

]


Re: Дълги късни неделни следобеди
от vanya777 на 14.11.2011 @ 09:37:54
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам точно къде започва и свършва тънката нишка между теб и лирическият, но в едно съм сигурна за живота и тангото!

Усмихнато да ти е!!!


Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.11.2011 @ 19:49:45
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Когато танцуваш танго - никога не знаеш в кой момент преминавате границата на обикновеното танцуване и танцът се превръща в част от живота.
:-)
Лирическият понякога е едно удобно извинение - натоварваме го с всичките си вини, несбъднатости и провали. Последен опит да се оправдаем пред себе си и пред тези, които това ги интересува.

А нишката е тънка - колкото можеш да си го позволиш!
:-)
Прегръдка!

]


Re: Дълги късни неделни следобеди
от GINKO_PRIM на 14.11.2011 @ 10:24:12
(Профил | Изпрати бележка)
Хм...
"Мисля, че..." Колко типично за мъжкото съсловие. :)))
А ние (жените) умеем да чувстваме. Казват, интуитивност някаква ни определяла действията. :)
Я пак си помисли дали е (било) танго?! :))))
Смисловника ми той. ;)


Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.11.2011 @ 20:00:10
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Върховното в мъжествеността ми винаги е било, когато съм се докоснал до върховна женственост - няма значение отвън, или отвътре ми е дошло - тогава се отпришват скритите стихии.
А тангото и писането на стихове в дългите късни неделни следобеди - начин на изразяване е. Има и други...
:-)

]


Re: Дълги късни неделни следобеди
от apostolicia на 14.11.2011 @ 13:14:47
(Профил | Изпрати бележка)
Убийствено късите неделни следебоди, когато всичко е толкова хубаво, че времето сякаш е с криле...
Поздравления!


Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.11.2011 @ 20:24:12
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Понякога е с криле, понякога - спира...
:-)
Явно ти е близка тази материя.
;-)

]


Re: Дълги късни неделни следобеди
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 16.11.2011 @ 04:45:14
(Профил | Изпрати бележка)
Танго-любови и раздели
в тъй -дългите недели..
Неделя или денят ,в който си почиваме от тази любов...
Поздрави:)))


Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 17.11.2011 @ 17:16:13
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Дългите късни неделни следобеди ни правят особено уязвими и ако се отдадем на онези мисли, които не споделяме в други моменти... Нали виждаш какво се получава...
:-)
Привет!

]


Re: Дълги късни неделни следобеди
от voda на 16.11.2011 @ 17:59:21
(Профил | Изпрати бележка)
Добре, че се отби при мен, та прочетох този стих, Пламене.
И разбрах, че любовта ни прави и философи...
Интерсни размисли споделяш тук...
С така дефицитната искреност! :)



Re: Дълги късни неделни следобеди
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 17.11.2011 @ 17:13:42
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Или те прави щастлив, или философ...
Останалите изходи водят към алеята на самоубийците или към специализирани заведения с решетки по прозорците.
Естествено - това е когато нещата имат тежест и стойност. Ако е за развлечение, за гасене на пожар или на внезапна похот след няколко водки - може и водевил да се получи от споделянето.
:-)

]