защото не умея
да съм
и всякаква представа за живот
ми е някак чужда
много бързо времето расте
повдигам се на пръсти да го стигна
забравила
че всъщност то е в мен
и мога в по-забавен ритъм
да го преобърна
не знам защо съм тук
заседнала в думи наобратно
а мога да премина
от другата страна
където е изпаднало като монета
щастието мое вероятно