| предупреждение към честта на един жив
Ако римуваш вяра до чест
с дълг, не с дългове и употреба, планините не се преместват
и вълна те набожда с гребен
Съдбата ти бди инфарктна,
а привидно стоиш на старта.
Животът те ври в пивоварна,
а иска да си войник в Спарта.
Защеметява те с някой градус,
но, навикнал, го подозираш,
че изкусно ти разиграва радост,
колкото да не му умираш...
Опиянчил те, мисли, когато
все така "за мезе" те взема.
Ти правиш малките си преврати
до голо, че и му пишеш поеми.
А той те е скрил като кръпка
изпод навитите си ръкави.
Двойка сте, държи ви тръпка-
ти му живееш, а той те дави.
Заповядан си да го славиш
и по избор, и да ти кръшка.
Нямаш право да го забравяш,
дори и да те има за въшка.
Симбиоза сте, на Битието...
Зависимост е, нямате чувства.
Той ти слага смърт в питието,
както ти се полага по устав.
И се римувай на чест и вяра,
а накрая се виж, до бръчка,
докъде животът ще те докара,
сякаш в спиците му си пръчка.
Публикувано от alfa_c на 12.11.2011 @ 19:58:49
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Коварна симбиоза" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Коварна симбиоза от zaltia на 12.11.2011 @ 21:24:30 (Профил | Изпрати бележка) | Ей...Мея, колко точно си описала нещата от Живота...
Благодаря ти... |
Re: Коварна симбиоза от Meiia (meiia@abv.bg) на 13.11.2011 @ 10:45:52 (Профил | Изпрати бележка) | Щеше ми се да си въобразявам, че е така, но, явно, и по твое свидетелство, не греша.
Аз благодаря!
|
]
Re: Коварна симбиоза от vladun (valdividenov@abv.bg) на 12.11.2011 @ 21:25:48 (Профил | Изпрати бележка) | На мен пък ми хареса, барабар с въшката и спиците!:) |
Re: Коварна симбиоза от Meiia (meiia@abv.bg) на 13.11.2011 @ 10:48:06 (Профил | Изпрати бележка) | Че какво им е на спиците?!:)) Е, "въшка" не звучи елегантно, но .. разбираш, че просто ми се налага да не бъда възпитана:)>
Радвам се, че ти хареса! |
]
Re: Коварна симбиоза от ulianka на 12.11.2011 @ 21:47:46 (Профил | Изпрати бележка) | "От страх, че ме подмина го препънах -
тъй устремно се бе заел да бяга.
Дори и пътя под нозете му огънах
досущ като пастирската тояга.
Мълчи. И думичка не казва -
лети по друмищата вечно голи.
Ще видиш ти! - и пръта му показвам -
все аз ли трябва да те моля?!...
Той падна. От срам в земята си потъна,
че някой сложи прът във колелото.
Признавам си, от страх го спънах -
кога друг път ще спра за миг живота."
Ами не се стърпях да се самоцитирам, но какво да правя - ти ми скри шапката!!! Хем го спъваш, хем си му навита - това е животът... Поздрав, Мейче!:) |
Re: Коварна симбиоза от Meiia (meiia@abv.bg) на 13.11.2011 @ 11:00:48 (Профил | Изпрати бележка) | Много милозлив твоят живот, че и срам има!:) Пък и ти си тояга, затова:). Моят е опък, инат и не изпада в сантименталности, когато ме изправя на нокти. Колкото пъти предлагам тук-там на някой познат да си разменим животите, никой не ще моя:))).
Много хубаво си го казала. Сходните усещания и образи са симптоматични за истина.
Навита ли съм му?!:) Хм..:) |
]
Re: Коварна симбиоза от ulianka на 13.11.2011 @ 13:55:39 (Профил | Изпрати бележка) | Навита, да! :))) Той е като лошите момчета - неверен, хулиган, вятърничев, ама на такива най-много налитат, нали? Смиг;)
Аз лично много съм му навита:))))) |
]
Re: Коварна симбиоза от Meiia (meiia@abv.bg) на 13.11.2011 @ 15:54:36 (Профил | Изпрати бележка) | Aз не толкова съмму навита:) Понякога даже никак...
Вероятно защото не харесвам лошите момчета или поне не чак лошите:). |
]
Re: Коварна симбиоза от galiakara на 13.11.2011 @ 06:18:36 (Профил | Изпрати бележка) | Остро е перото ти, Мея! Влиза като нож, до кокъл! Сурова житейска философия! Няма оттърване, нали?! Добре поне, че можем да изливаме чувствата си върху белия лист! И това е една малка победа! Споделям! Поздрав! |
Re: Коварна симбиоза от Meiia (meiia@abv.bg) на 13.11.2011 @ 11:04:16 (Профил | Изпрати бележка) | Аз не знам каква друга житейска философия може да има, освен сурова. Поне в тези ни измерения. Другото, към което се стремим, мекотата, благостта, щом все ки търсим, защитаваме или бленуваме, значи не са дотолкова силни, поне не все още, за да изчерпат болката от ръбатостта житейска. Ножът ми е подхвърлен, сама разбираш..
Благодаря за споделянето! |
]
Re: Коварна симбиоза от zebaitel на 13.11.2011 @ 07:56:59 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми как си видяла симбиозата, Мейа, макар че и аз като Влади ще кажа, че не се отказвам от нея! Поне за известно време! |
Re: Коварна симбиоза от Meiia (meiia@abv.bg) на 13.11.2011 @ 11:15:39 (Профил | Изпрати бележка) | Няма как да се откажеш, да се откажем... Връзката не прекъсва дори и да развалим едностранно договора, знаеш:) Аз говоря за известното време:), а и за неизвестното...
:) Поздрав! |
]
Re: Коварна симбиоза от azzurro на 13.11.2011 @ 08:33:29 (Профил | Изпрати бележка) | .....Двойка сте, държи ви тръпка-
ти му живееш, а той те дави....
На това му се казва тръпка, чудесна си meiia! |
Re: Коварна симбиоза от Meiia (meiia@abv.bg) на 13.11.2011 @ 11:17:25 (Профил | Изпрати бележка) | Не ще и дума!:) Тръпката до изтръпване поражда зависимост.
Благодаря ти! |
]
Re: Коварна симбиоза от Meiia (meiia@abv.bg) на 13.11.2011 @ 11:19:43 (Профил | Изпрати бележка) | Ще се търпим някак си:). Друго не се очертава в скоро време. Приемам и приятни изненади, но да видим дали ще му се откъснат от сърце такива:). |
] | |