Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 791
ХуЛитери: 1
Всичко: 792

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзвезани души, XIX част
раздел: Романи
автор: secret_rose

Угризения и любов.
2006



Тежестта на думите притискаше умореното ми съзнание като смазващ камък, поставен на изхода към свободата. Всички мисли, мъдрости, история от последните дни разпръсваха около мен сенки и образи, родени в удобното леговище на ума а аз притварях очи и исках просто да бъда сама - без мисъл, без чувства, без пълнеж. Човешкият живот има интересна направа - в моментите, когато уединението и тишината са жизненоважни, шума и гълчавата са ежедневие и неспокойната ми душа не намираше кътче за усамотение сред многобройните гости, роднини и мероприятия. Свекър ми е скромен човек, рядко ни придружаваше по коктейли и вечери, но обичаше да излизаме на пикник в гората, където липсваха задължителните вратовръзки и етикет и въпреки дима на печена риба и миризмата на бира, успявах да вдъхна глътка свежест между старите борове и поточетата. Той се чувстваше добре единствено там, в останалото време бе нервен, опък и твореше нещастие наред и за всеки, имал неблагоразумието да го заговори. Очите му грееха искрено само за Ванесса и не веднъж отправях благодарствен поглед към небесата за възможността да я имаме. Свекърва ми от друга страна балансираше между моята мрачна отнесеност, мъжа си и сина си - все така тих, често отсъстващ от дома и опитваше да внася мир и да задържа усмивките на лицата ни. Една сутрин телефона иззвъня и отсреща чух гласа на Семи: "Идваме с жената. Сестра ми са в Карс, поканих и тях". Дома ми бе достатъчно широк да поеме толкова гости, но мисълта за тълпи в хола пред телевизора, чоплещи семки, ми докара главоболие. Нямаше как - наизвадихме спалните комплекти, сервиза за гости, напазарихме и след два дни ги посрещнахме - усмихнати и готови за приключения. Приятелката на Семи толкова много приличаше на Бериван, че едва успявах да се спра да я гледам втренчено и да си докарам някоя неприятност. Първоначално всичко вървеше добре: закуски за девет души с огромен чайник, изпускащ чудни аромати на зазоряване, картофени банички и палачинки с петмез; пастички на обяд, след обилно отрупана софра; топла домашна обстановка, каквато може да създаде само близката родствена кръв и много задушевни разговори, гледане на кафе и приспивни песни, които пренасят назад във времето в нечие чуждо, и толкова близко ми детство. Еда - сестрата на Семи се бе омъжила наскоро за един узман чауш - военен на двугодишен договор и по разпределение бяха пристигнали в Карс - град, не далече от Татван, но заети с непрекъснатите мероприятия, вечери и задължения не бяха намерили време да ни посетят до сега. Искаше ми се да поговоря с нея, владееше отлично кюрдски език - наследство от майка си и да я поразпитам това - онова, но тя бе странно далечна. Носеше строги тъмни костюми дори в къщи, нанасяше силен грим още в ранни зори и поведението и като цяло напомняше една нова Ханъм Ефенди - студени очи, навирено носле и много амбиции. Съпруга и приличаше на случайник, попаднал до нея поради сгрешено подреждане на звездите, не продумваше и гледаше уплашено през целия ден. Семи не изглеждаше щастлив - причина да се задържам по - дълго в къщи. Новата му бъдеща жена категорично бе поела нещата в свои ръце и от кратките разкази, които слушах за съвместния им живот разбирах, че дори леля Хаджер се е смалила до примера на кротка свекърва и е приела разчупването на старинната традиция - булката да влезе в дома с червен пояс. Момичето носеше неприятното за мен име Есра, или бях в плен на лични предубеждения и не успявах да открия в нея нищо, за което да се хвана и да я обикна, но дори да опитвах, нелогичното и поведение в нашия дом ме смразяваше и отблъскваше. Есра сновеше из стаите, повдигаше капаците на сандъците ми, ровеше в кухненските шкафчета, цъкаше с език и сипеше забележки за разхвърляния ми характер, липсата на ред и хаоса, царящ навсякъде. Да си призная, освен в душата си хаос не виждах, но я оставих да обръща наопаки колкото иска, щом така се чувства добре. Ванесса не закъсня да реагира като мен - скри любимия си заек под леглото и в по - голямата част от деня стоеше на стража там или ходеше да го проверява.
- Да си вълви! Милише!!
- Не така, детето ми, тя няма вина че имаме само една баня.
Проблема не бе в липсата на хамам в къщи а в непрекъснатите гозби с обилно съдържание на чесън и лук и невъзможността ми да се впиша в обстановката. Не помня от кога съм вегетарианец но ненатрапчиво и малко хора от семейството ми знаят - обикновено се измъквах с извинение, че нямам апетит или ровех храната в чинията докато не стане време да разчистваме обаче няколко дни по ред цялата къща димеше отвсякъде заради печени на грил пилета, пържоли в млечна настойка, кюфтета по Измирски или не знам какви и в резултат езика ми бе по - остър от необходимото и дъщеря ми попиваше всичко, впечатлена от възможността да е като мама в по - различна рокля. Ежедневно...

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...


Публикувано от alfa_c на 12.11.2011 @ 11:00:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 18:20:46 часа

добави твой текст
"Извезани души, XIX част" | Вход | 20 коментара (77 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Извезани души, XIX част
от petia_bozhilova на 22.11.2011 @ 20:19:47
(Профил | Изпрати бележка)
Помагаш, Розичке, много! Колко ли ти струва...


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 22.11.2011 @ 20:26:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Пиша го с любов..

]


Re: Извезани души, XIX част
от joy_angels на 17.11.2011 @ 19:12:35
(Профил | Изпрати бележка)
Думите ти променят всички, които се докосват до тях.
Сигурна съм.
Това трябва да те прави ... не, не щастлива. Спокойна.


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 17.11.2011 @ 19:40:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Прави ме щастлива, макар че не от щастие имам нужда...
И неспокойна, понеже моята истина може да бъде само моя истина...

Обаче го дочете, ей :)))
Благодаря ти за отделеното време и най - вече за подкрепата...

]


Re: Извезани души, XIX част
от joy_angels на 17.11.2011 @ 19:47:09
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм. Не си го написала :)))
Започнах 20 глава, но ще я прочета, когато е готова 21. Така че - побързай, моля те. :)))

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 17.11.2011 @ 19:49:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Ще я пусна след 24 часа или утре сутрин...
Много е материала в нея и ме затруднява с подреждането. Откровено си казвам, че не зная как се пише правилно и понякога срещам ей такива спънки.
20 глава, макар да е първата част от три поредни глави - едно пътешествие, е самостоятелна... и по своему завършена.

]


Re: Извезани души, XIX част
от anonimapokrifoff на 12.11.2011 @ 11:19:21
(Профил | Изпрати бележка)
Давай нататък, не спирай.


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 11:29:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Имам шантави моменти когато не искам да пиша нататък, но минават бързо. Ще го завърша.

]


Re: Извезани души, XIX част
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 12.11.2011 @ 12:02:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Като те чета и на мен ми се иска да ревна, ама така, че да разкъртя небесата, защото нещо сгрешено има в направата на нас ли, на света ли... Не знам и да го направя, Онзи дали ще ме чуе.
Поздрав!


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 12:09:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Чува ни само личният Ефенди, както казва Ирис тук... за да ни чуе Истинския Бог, трябва и ние да можем да го чуваме, и да възникне обмен, приемателна способност... и...
Със сигурност сме сгрешени, но грешките ни са си само наши. Но искрения повик понякога достига, защото Другия го очаква от как сме паднали...

С моите шантавости само да не те объркам :))
Благодаря, Лили..

]


Re: Извезани души, XIX част
от zaltia на 12.11.2011 @ 12:17:07
(Профил | Изпрати бележка)
BayramInIz mUbarek olsun!
Невероятно красиво разказваш Меги...


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 12:21:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря :)))
Ох, Байряма свърши, цяла седмица едва оцелях тук, цяла Турция мирише на кръв и печено месо. Нали беше Курбан Байрям...
Много противоречия ми създаваха тези странни разбирания на мюсюлманите - да забиеш нож в гърлото на живота, независимо агънце, теленце или друго, а после да търсиш всеопрощение, но един ден съзнах, че хората просто са заблудени и дълбоко искрени в което вършат. Затова ги приемам...

Благодаря :)

]


Re: Извезани души, XIX част
от krasavitsa на 12.11.2011 @ 22:24:46
(Профил | Изпрати бележка)
secret_rose, учудваш ме... :)))
Ние също забиваме ножове в гърлата на агънца по Гергьовден и на прасенца по Коледа.
А после не търсим всеопрощение, а просто си се веселим...

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 22:29:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Амииии... :))) аз говоря за тях, не за вас :р
Те са религиозни и търсят всеопрощение. Предимно.

]


Re: Извезани души, XIX част
от ANG на 12.11.2011 @ 12:22:08
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
"В ислямския свят хората избягват директните приказки и показват по възможно най - заобиколен начин какво искат"...

...мисля, че няма значение дали светът е ислямски, християнски, еврейски или далекоизточен. мисля, че нещата зависят от нивото на мислене (духовно/интелектуално)


..."за целта съществуват пригодени действия, достатъчно красноречиви за тях и неясни за мен, но щом водеха до желан резултат аз бях съгласна да не разбирам".

...мисля, че това пък са твоите компромиси (позволени до някаква степен само). мисля, че това е основата на твоите конфликти - вътрешни и външни. мисля, че е ясно, че ти не можеш да промениш и "поправиш" онзи свят - можеш да поправяш единствено себе си. Когато знаеш какво ИСКАШ и го отстояваш... и ако ти бях адвокат щях да добавя в твоя защита, че светът на чувствата често е объркан и човек понякога иска дори и невъзможни или нелогични неща (защото обикновено ги вкарва в коловозите на своите шаблони - тук може и да не ме разбереш)

извън по горното от моя коментар, в литературен аспект все повече задобряваш (според мен). Ще се повторя като кажа, че може би това се дължи на факта, че описваш любов, истински преживяни чувства (а не мизерии, войни и пр.)


(апропо- фактурата ти стана прекрасна благодарение на пряката реч)


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 12:34:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
"...мисля, че няма значение дали светът е ислямски, християнски, еврейски или далекоизточен. мисля, че нещата зависят от нивото на мислене (духовно/интелектуално)"

така е... но аз се ограничавам в сравненията, както споменах и преди и извода оставям за читателя, според неговите му възможности...


"Когато знаеш какво ИСКАШ и го отстояваш"

Именно... Тогава още не знаех какво исках и свързвах личните си търсения с "шаблона"... - собствената ми осъзната наличност...

В един роман могат да се случват най-различни неща... но дали истински или измислени, те всички са реалност, преминала през сърцето и ума на автора. За да го напише, той го е преживял. Това е един от уроците ми, които получих в близките два-три дни и за които съм благодарна... :) на Красавица.

За сега описвам само действителността, която съществуваше в мен в онази далечна 2006. Днес обаче е друго...

Радвам се на подкрепата и съветите, Анг, знаеш, че са ми ценни...

]


Re: Извезани души, XIX част
от ANG на 12.11.2011 @ 13:38:04
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
съвети - всичко друго, но не и това.
мои мисли и разбирания по даден въпрос са...

според мен, написаното от един автор НИКОГА не отговаря на така наречената действителност, която е преживял, дори да си въобразява, че пише мемоари с истина 110% (защото описаното е неговото усещане за минали реалности, тоест, пълен субективизъм)

и точно в този смисъл, радвам се че си разбрала, че писаното от тебе е роман ("В един роман могат да се случват най-различни неща..." ).

спомените ти за онези преживявания са богати и ценни не само за мен - виждаш колко интерес предизвикват - това се дължи на теб, а не на непознатата Турция, например.

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 14:16:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
щеше ми се да е само пътепис...
но се оказа пътепис на душите...
по преживяно
по субективно (няма как да е друго)
по начин, за който не знаех...

не спирай да споделяш мислите си с мен...

]


Re: Извезани души, XIX част
от ANG на 14.11.2011 @ 22:22:14
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
"О, Роза, превръщаща сухите пустини в Рай"



(чела ли си нещо от Йоганда?)

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 14.11.2011 @ 22:38:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
От Йогананда ли имаш предвид? Чела съм книжката и "Виното на мистика" с чудните рубаи на Омар Хаям и приложеното от нея тълкуване. Харесва ми...

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 14.11.2011 @ 22:42:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
книжката му
боже, направих го жена :)))

]


Re: Извезани души, XIX част
от ANG на 14.11.2011 @ 22:43:57
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
и аз имам една негова апокрифна книга (циклостил - по времето на комунизма беше забранено)


"О, Роза, превръщаща сухите пустини в Рай" - сещаш ли се от къде е и от кой автор

това доста подхожда за твоя ник (тайна роза)

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 14.11.2011 @ 22:48:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Разбира се, Фетхуллах Гюлен - Розата на Медина...


"Отново Теб споменах и всичко друго забравих
Твоят образ витае в душата ми
Но дори това да е мираж, сърцето ми престана да бие
Отново Теб споменах и всичко друго забравих.

Ах, ако можех да лягам и ставам с Твоята любов
Да можех да се издигам като дух и да обикалям около Теб
Да намеря начин да се слея с душата Ти
Ах, ако можех да лягам и ставам с Твоята любов.

Ако мога да разбера кога ще дойде мига за среща
Душата ми, която гори от тъга по Теб, безспирно ще стене
Ще стене и с най-чисти мисли ще очаква
Ако мога да разбера кога ще дойде мига за среща.

Когато сърцето ми трепти като гълъб за Теб
Умолявам Те, за да мога да стигна до Теб, дай ми едно перце
От крилата ти; за да летя само около Теб
Когато сърцето ми трепти като гълъб за Теб.

О, Роза, превръщаща сухите пустини в Рай
Ела, и с oмайващите си цветове се влей в душата ми
Време е, усмихни се в плачещите ми очи
О, Роза, превръщаща сухите пустини в Рай

Нека бъда като полудял раб, тичащ след Теб
Хвърли жар в мен, за да горя като огън
Нека се събудя от този страшен сън, който е без Теб
Нека бъда като полудял раб, тичащ след Теб

Мислите ми броят отминалите далечни дни
Душата ми е обгърната от димна тъга
Покажи лицето си, слънцето вече залязва
Мислите ми броят отминалите далечни дни.

Нека поне в последния ми миг, залезът ми се превърне в изгрев
Нека душата ми се изпълни с пречистите Ти цветове
Навсякъде нека свирят тамбури, нека се чуват флейти
И това нека бъде моята сватба."

Ника ми бе заради символичната роза на сърцето, атома на духовната искра - от едно гностично учение, което обичам, но също и заради символа роза на изтока...
Едното ми е любимо, другото - познато...
В суфизма розата има дълбок смисъл, дори в исляма също... ама то - къде ли не..

Трябва да ми покажеш тази книга...

]


Re: Извезани души, XIX част
от ANG на 14.11.2011 @ 23:11:27
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
ок

Автобиографията на един йог

беше чудо през 1970г да притежаваш такава книга

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 15.11.2011 @ 08:00:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Предполагам защо са били забранени... :)
Не съм я чела но съм я чувала..

]


Re: Извезани души, XIX част
от ANG на 15.11.2011 @ 10:56:53
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
С роза на кръста

http://rozenkroitseri.multiply.com/journal

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 15.11.2011 @ 11:25:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Да благодаря, че ми го припомни... :) Блога е на наши приятели розенкройцери. Жалко, че не го попълват вече...
Съвременните розенкройцери са интересна част от моят роман, докосването до тях си бе истинско преживяване :)
Но, Анг, гносиса и съвременните розенкройцери не са едно и също, не го забравяй, когато четеш литературата им...

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 15.11.2011 @ 12:21:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
не зная с кои езици боравиш, но аз бих ти препоръчала да четеш тук:

http://www.drp-rosenkreuz-verlag.de/verlag/startseite/index.html

и предложените книги, които има... по възможност на немски или холандски
наскоро се сблъсках с разминавания в едни преводи и искрено съжалявам, че нямам нужните познания за да чета само в оригинал
но е поправимо... уж :)))


]


Re: Извезани души, XIX част
от boliarkabg на 12.11.2011 @ 12:23:52
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
в дълбоки размисли ме хвърлят твоите преживявания. Като теб и аз се блъскам насм и после натам. Само ще кажа на глас-не разбирам твоите двама мъже, възхищавам им се, а на тебе казвам: не зная какво става напред, с нетърпение чакам да чета, но зная,че си щастливка. Обичана и разбирана от такива мъже в такъв живот по такива места. Радвам се и ти благодаря.


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 12:29:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
И аз не ги разбирах... имах си "шаблон", точно както го описа Анг в предния коментар, и се ограничавах в него. Но хората боравим единствено с наличностите си...
В интерес на истината турският мъж е кротък и разбран, но също действа по шаблони. Жените са, които са измислили правилата за ислямския свят на мъжете - истина, която много трудно приех.

]


Re: Извезани души, XIX част
от elsion (negesta@gmail.com) на 12.11.2011 @ 14:02:52
(Профил | Изпрати бележка)
това не е просто история, това е пътуване... лутане на духа, и то с достойни спътници

още веднъж бих ти казала - учудващо откривам себе си на много места, поне подобие на себе си, защото аз бледнея... но подобие - да.
И това едновременно ме радва (намалява усещането ми за ненормалност:) и ме натъжава. Защото такъв е и самият ни копнеж към абсолюта - в силата си и неизказаността си, копнежът е едновременно много красив и опияняващ и в същото време - съсипващ, заради усещането за отделеност от него, за непостижимост...

В написаното има и много любов.
...


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 14:22:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Пътуване, през всички девет кръга на ада - бих го оприличила, като историята ми тук в този роман до самия и край е само най - външния. Следващият започва точно когато романа свършва, а ако някога се случи излизане от този ад, ще бъде след много, много години...
Ако се случи...
Но веднъж поискаме ли в сърцето си да излезем, Учителите започват да идват, един след друг, във всеки момент, като спътници, любими, врагове дори, или просто тихи присъствия, но са там до нас, и ние винаги ги разпознаваме. Затова мога да кажа: никога - има ли го в сърцето копнежа - ние не сме сами.

]


Re: Извезани души, XIX част
от elsion (negesta@gmail.com) на 12.11.2011 @ 15:56:51
(Профил | Изпрати бележка)
ако правилно разбирам нещата - адът, с всичките му кръгове, започва оттам, че човек непрекъснато и несъзнателно проектира себе си и търсенията си "навън"....; когато стане така, че копнежите (най-съкровените), дълбинната си същност, изгубената част от нас или от цялото, проектираме върху друг човек, с илюзорната увереност, че те са именно там - тогава става толкова объркано и коварно; става все едно вървиш по тънък лед; а всъщност търсим собствената си цялост, но без правилния диоптър очила... сигурно е нещо елементарно, но на мен ми беше трудно да го разбера, дълго време ....

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 16:03:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
може би..
но аз мисля, че тук, сега, този момент не е ада
някакво... мъртво пространство е, подобие на живот а ада започва от началото на търсенето...
Иисус е слязъл чак в ада за да спаси истинското
истинското.. го има в ада, но тук - не...
тук сме само ние, и мислите ни
но да - ада е вътре в нас, и другите, които "идват" в помощ, помагат именно в това - да погледнем назад и навътре

ти всъщност разбираш думите ми по-добре, от колкото аз самата...

]


Re: Извезани души, XIX част
от elsion (negesta@gmail.com) на 12.11.2011 @ 16:29:05
(Профил | Изпрати бележка)
... или интерпретирам думите ти по свой начин :)

някак зная, че всичко това, дори наречено "ад" (тъжно ми е, че едва първият кръг за теб привършва с романа... ), следва естествени процеси на развитие, мъдри в своя замисъл; права си за хората, които ни помагат... те са като ярки звезди по небосклона ни, ... и милост е, че ги има

(прегръдка от мен)

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 16:37:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
не е тъжно, Елси... радващо е, до колкото може болката от изгарянето да е радваща
но "целта оправдава средствата", дори когато от болка не помним, че сме имали цел, и вече и цел не е...

просто Ада - това е проглеждането, разпознаването в огледалото... все по-навътре и по-навътре, докато се стигне (предполагам) до най-вледенената точка, където няма и един спасителен лъч
а там е студено, много студено, и това е най-хубаво от всичко, защото както няма спасение, няма и затоплящи мисли за надежда...
спомни си Ад на Данте...

и все пак, това са образи, форми
Истината няма такива..

]


Re: Извезани души, XIX част
от elsion (negesta@gmail.com) на 13.11.2011 @ 19:35:19
(Профил | Изпрати бележка)
разпознаването в огледалото, да... огледалото е толкова многопластов образ, може би защото нашето съзнание е едно огромно сложно устроено огледало и живее в свят на отражения

...
"радваща" болка, да.... нещо като "трай, бабо, за хубост" :)))

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 19:42:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
На речното корито му е много трудно да проумее, че само никога няма да отпие водата, но пък за него не е ли успокоение, че може да доставя вода на жадните... - нещо от Руми Мевляна... за болката (по памет)

наносите затрупват обаче водата умее да измива... така е и с огледалото, видим ли си реалния образ в него, и няма как да не ни заболи, понеже падат илюзии...



]


Re: Извезани души, XIX част
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 12.11.2011 @ 15:10:53
(Профил | Изпрати бележка)
Тук мога да кажа,че си избрала най-точното заглавие!
Сърдечни поздрави!


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 15:11:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря :)

]


Re: Извезани души, XIX част
от Caniko на 12.11.2011 @ 15:30:06
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
`Всички на тази земя искаме да се доберем до Духа`
Лутаме се, падаме и ставаме, търсим своята пътеводна звезда.
:-))))))))))))


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 15:35:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Ами да... и като се уморим да се кланяме на подобия и копия, най-накрая може би наистина намираме :)))

Здравей, японче :р

]


Re: Извезани души, XIX част
от kris_krispo на 12.11.2011 @ 16:25:10
(Профил | Изпрати бележка)
....

Ох,чакай да хлацна и аз,че съм тук пък после ще питам.


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 16:26:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
чудех се къде си :р
добре дошла...

]


Re: Извезани души, XIX част
от kris_krispo на 12.11.2011 @ 16:35:12
(Профил | Изпрати бележка)
Тук,тук и ако знаеш по колко пъти надничам.
Добре заварила!
Така и не се научих,как се рисуват рози,но имаш от мен,много.

Кажи ми,че не ми търпи търпилото,как се отвя там в тази държава при този мъж,че той ти благодари.

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 16:41:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
аа, ето, тази част трябваше да е първа, ама като ме вее друго...
ще вмъкна някъде нещо за запознанството ми с него и идването ми тук
ама то това не е важно пък и вече е роман :р
макар че да си призная, не знам какво е роман, или пътепис или мемоари
обясняват ми хората ама аз... пиша тука нови жанрове :)))))

обещавам да сложа нещо в някоя от бъдещите глави за това, тъкмо ще се оформи историята

]


Re: Извезани души, XIX част
от kris_krispo на 12.11.2011 @ 16:54:12
(Профил | Изпрати бележка)
:) На кой му пука дали е роман или е,каквото е...Важното е,че те хваща за гушата и...

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 18:15:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
:)
и на мен не ми пука какво е...
важно ми е да го напиша и да ми се маха от главата :)))

]


Re: Извезани души, XIX част
от mariq-desislava на 12.11.2011 @ 22:19:19
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък мисля, че поне веднъж трябваше да си позволите от другата близост, за да имате спомени. Сега имате само мечти. Не е трудно да обичаш повече от един човек, просто някои от нас имат повече любов за раздаване.{}


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 22:30:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Ако това бе наистина важното на нас в онзи момент, навярно бихме. "Сега имате само мечти" Сега само аз имам мечти.

]


Re: Извезани души, XIX част
от mariq-desislava на 13.11.2011 @ 20:11:12
(Профил | Изпрати бележка)
Това нали не означава, че него вече го няма...

http://lightfull.hit.bg/monsegur.html

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 20:19:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
няма го..
ама ще четеш в съответната глава
ако я напиша...
:(

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 20:20:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
бе това не ми зарежда а се налага да го видя щото чета нещо Монсегюр в линка... :)))

]


Re: Извезани души, XIX част
от mariq-desislava на 13.11.2011 @ 20:25:10
(Профил | Изпрати бележка)
Ей ти го, щом се налага:)

Пътувахме в лют февруарски ден, с небе виснало заканително над земя и море. Вятър поднасяше
колите по магистралата. И проклет дребен дъжд! Пътувахме през мистична земя - страната на
катарите, която винаги ме е привличала. Още от времето, когато изучавах малкото останала
история от богомилите. Истории за тайни свещенни книги, послания преминали почти от ухо на
ухо... легенди за Граала, скрит някъде под Монсегюр... достатъчно да се разпали и без това
живото ми въображение. А и професионално се интересувах от тази жилава средновековна ерес -
богомилството и нейното продължение при френските катари.
И затова в този кучешки ден пътувахме. Навлизахме в планината по опасно виещи се тесни
шосета. Пейзажът, дори и през зимата беше омекотен от зеленина. И някак изведнъж изникна
пред очите ми порутена крепост със смъкнат мост над рова.
Орлово гнездо...Не изглеждаше реално. Без жива душа. Вятърът се опитваше да ни изтика към
рова. Хрумна ми, че сигурно в такива дни са били превземани катарските замъци. Бродех из
замръзнали зали... попивах, усещах. Така се озовах в онова кръгло помещение с изрязани в
камъка прозорци към всички страни на света. Придърпа ме тази зала към себе си. Между стените
се носеше едва доловима мелодия. Песен, нещо много лирично.Бард? Или просто вятърът си
правеше шега... Крепостта беше паднала след кървава битка, а руините помнеха песен. През
островърхите прозорци се виждаше как планината се дипли на спокойни гънки край скалите под
крепостта...
Продължихме в мълчание пътя си... всеки с мислите си. А той се извиваше като дим нагоре,
нагоре и се сливаше с облаците. Отивахме към последната катарска твърдина - Монсегюр -
кървавия връх. Едва в подножието като с магия небето се разтвори... малко..., малък син процеп
през проклетия дъждец. Колкото да видя скромната каменна плоча в памет на изгорените
последни "съвършени". Колкото да грейне ореол около разрушената крепост на върха.
Камък върху камък.
Като изстреляни в небето...
Знаех историята на последната битка между еретиците и кръстоносците. Не знаех, че мястото
така ще ме блъсне в гърдите....
Върху плочата имаше надпис на окситански - почти забравен език, езика на трубадурите. И гълъб
- символа на катарите, посланието на катарите. Беше издигната на мястото на кладата.
Мрачните рушевини ме привличаха и забравила страха си от височини тръгнах да се катеря към
върха. До горе вече усещах дробовете си като изгорели, а вятърът беше размазал сълзи по
лицето ми. Сетивата, провокирани до предел, не пропускаха нищо... острите камъни, за които се
захващах при катеренето, стръкчета треви, в които избърсвах ръцете си, тук там някоя плоча,
може би от стъпала... и най-вече все по-близо надвисналите над главата ми древни стени –
сурови, сърдити. Дали пък не нарушавах нечий покой?
Какво се е случило точно... как...? Защо е трябвало да загинат тези около 300 човека, последните
еретици. Ослушвах се сякаш стените можеха да ми дадат отговор. Цял кръстоносен поход срещу
идея... срещу вяра... Догма срещу вяра. Смърт за еретиците, за инакомислещите... Безброй
повторения на един и същ сценарий в историята.
На връщане пак постоях пред паметника с гълъба... Помнех думите изречени от един от
предводителите на кръстоносците - християнин - пред вратите на атакуван град:
"...избийте всички... Господ ще си познае своите..."
Гълъбът изрязан в камъка не можеше да ми каже дали е станало така. Но беше изобразен с
разперени крила... в полет.

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 20:28:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Ама те не са загинали... те просто са оставили черупките имд а паднат в огъня. Има си различка :р
Благодаря за текста. Не съм била там още, ама след година някъде ще има едно нещо точно там и се надявам и аз да отида...

]


Re: Извезани души, XIX част
от krasavitsa на 12.11.2011 @ 22:35:59
(Профил | Изпрати бележка)
Според мен ти липсват по-детайлни описания на някои действащи лица и вмъкването им ще предизвика преструктуриране на цялото.
Най-общо - мисля, че макар и някои глави да са готови, ще трябва да преработваш текста още. :)))


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 12.11.2011 @ 22:38:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Предполагам, че ще е нужно. Това е да кажем... чернова, в случай, че поискам да стане нещо или Нещо... и ще ми е необходима професионална помощ. Аз не съм писател... знаеш... и сега просто се избавям... от натрупаното в главата ми.
И се вслушвам във всичко, към което ме насочваш.

]


Re: Извезани души, XIX част
от krasavitsa на 12.11.2011 @ 22:59:04
(Профил | Изпрати бележка)
Натрупал ти се е материал за роман. Темата е много благодатна, опитът, който имаш - също. В случая ти си правилният човек на правилното място.
Ще помагаме - кой колкото може. :))

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 07:48:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря :)

]


Re: Извезани души, XIX част
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 12.11.2011 @ 22:56:14
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави, Меги!


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 07:48:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Здравей... :)

]


Re: Извезани души, XIX част
от ami на 13.11.2011 @ 00:21:54
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
"...и съм с теб повече от колкото..."
всички получаваме това, от което имаме нужда..и само от нас зависи дали ще му направим път към себе си, за да го опознаем като достатъчно
Благодаря ти Меги, много :)


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 07:51:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Да... и само истината умее това - да дава колкото ни е нужно, без да тежи, без да е недостатъчна...
Благодаря, Ами..

]


Re: Извезани души, XIX част
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 13.11.2011 @ 14:43:43
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Да...Порастване е да направиш от живота си роман и да съумееш да поддържаш художествения облик не само в изписването, а и в самите ...реални серии.:)Много добре е когато човек познае формите на любовта, както и да е свързал живота си с хора, които също я познават и имат отворени и настроени сетива за познание.Очевидно Ирис е онази свещена любов,която именно това прави-настройва всички струни на душата ти за да долавяш хармоничните звуци на вселената и да познаеш и развиеш себе си.Няма как да опорочиш такава любов като ...й смъкнеш гащите,примерно.:) За това си има други хора.:) Достатъчно близки сте, дори повече от близки и така.И благословена си,мисля,че те е споходила,знаеш го.Не че порочна и лоша е другата близост! В никакъв случай.Просто...както Бог праща ангелите си на ръце да ни вдигат и пазят..така и Любовта праща ангелите си.Различни за различните познания.Не може учителя по алгебра да ни научи на география и обратното.Освен ако не сме в началните класове..:) А на всеки сякаш му се ще в един човек да открие всичко.Може и да е възможно, и ако е така, то това наистина би била Онази Великата,незнам.. Както и да е...Много вълнуващ,много красив и безценен се получава романа ти.Напомни ми някак и за друг Ирис- от приказката на Херман Хесе,която показва любовта на Анселм,като успява да го научи да намери пътя към себе си и уникалната си първична красота. Пиши, пиши..Четем с интерес.Дори и коментарите.:) Единственото, което се надявам искрено,признавам си , е когато един ден излезе отпечатано,да бъде българска литература!
Сърдечен поздрав от мен!


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 14:54:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Не, в никакъв случай близостта (физическата) не е порочна. Друго имам предвид тук, но още не му е дошло времето да го разкрия... ще бъде в следваща глава. Но ще подскажа:
Когато се оплаквах на Ирис че в къщи пекат пържоли и ме тормозят, той кратичко ми отвърна: "Нашата война не е с месото, Меги".

Имах възможността (а може да е дар) да участвам в един интересен живот, но и да го наблюдавам отстрани, сякаш седя и гледам кино. Затова и си водех записки... през целите десет години. И реално романа е написан, писан е дълго. Днес само го оформям в отделни глави. Ирис се смееше на записките ми и казваше "след години, или след още един живот ще стане ясно, дали си записала правилно" :) и тези му думи разбрах едва наскоро. Просто... суфите никога не говорят празни приказки. Поне това научих и няма как да го измълча до края. Хората, за които пиша тук заслужават да бъдат разказвани, но аз много неща не разбирах до скоро. Случи се нещо, което ми "разясни" нещата и ето резултата. И пак навярно не всичко е каквото е.

Благодаря за дълбокия прочит...

]


Re: Извезани души, XIX част
от Ufff на 13.11.2011 @ 20:33:04
(Профил | Изпрати бележка)
Колко ми е хубаво да знам, че има такива хора. Че ви има.


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 20:33:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Колко много са, ако знаеш...
как са навсякъде...
пък ние не ги забелязваме

]


Re: Извезани души, XIX част
от Ufff на 13.11.2011 @ 20:53:17
(Профил | Изпрати бележка)
Разбрах те. Всъщност първо забелязваме ония, които държат да ги забележим (няма да коментирам как за мнозина смисъл на живота е забелязването). Но после в нас остават другите, които сърцето неусетно е приело, когато "блясъкът", който ни е заслепявал, се е прибрал в дупката си и ние сме про-зрели, научили сме се да ползваме не само сетивата си, а допълнителното зрение вътре в нас. То има много имена. Слепотата за верните стойности е разбираема, толкова много са фалшивите сигнали, заблуждаващите огньове. Благодаря ти за това четиво, Мег!

]


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 21:32:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Така е... фалшиви слънца колкото искаш
че и ние сме такива...

И аз ти благодаря, Уфи..

]


Re: Извезани души, XIX част
от zebaitel на 13.11.2011 @ 20:52:52
(Профил | Изпрати бележка)
Чета те, Тайничко, не пропущам! Не пиша, защото не знам какво! Толкова много мисли избухват в главата ми, че не мога да ги подредя! А ти пиши! Прегръщам те!


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 13.11.2011 @ 21:33:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря ти...

]


Re: Извезани души, XIX част
от sia на 14.11.2011 @ 09:20:26
(Профил | Изпрати бележка)
Четох тези дни и двете последни части,
само исках да кажа да продължаваш да пишеш и -
благодаря!


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 14.11.2011 @ 10:31:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря..

]


Re: Извезани души, XIX част
от Haramiata на 15.11.2011 @ 20:55:05
(Профил | Изпрати бележка)
Раздипля се пъстрата везба ... Гледам я, разпознавам я. Както и шевиците- имат си език, разказват, дано мъдрите ти и търсещи читатели не спират при самата шевица, а отидат нататък, през нея, към където сочи, за където разказва... Интересното е, че сред преминаващите читатели може даже и ти да се окажеш. Представяш ли си? Сама из себе си да се ориентираш като си четеш собственото пътешествие!
Търкаляй се, кълбенце, отведи ни към пъстрите чудеса на Изтока, който е в самите нас ...
Благодаря!


Re: Извезани души, XIX част
от secret_rose на 16.11.2011 @ 12:10:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Така е :) някои неща виждам и разбирам след като ги напиша и прочета наистина...
Колко много тайнства пази този вътрешен Изток - невероятно е. И съвсем не всички чудесни...
А иначе за какво пишем - за да бъдем прочетени, най-основно. Нека всеки намери в тази нишка което му е нужно и тя да го отведе там, където ще му бъде най-добре.

]