На Зорница
Живях на седмото небе
и затова сега сивее
с невзрачни къси редове
печалната ми одисея.
Защо избягах от война,
подобно дезертьор -
от фронта,
що след години на вина
се кичи с антикварен орден?
В небесното ателие
от глината на Дядо Господ
бита превръщах в битие
с едно единствено докосване.
Там ти ще влизаш всеки ден,
спасена и незабравима,
недосегаема за тлен
в започващата вечна зима.
А аз по долната земя
с изкаляните си обувки
ще се прибирам у дома
на себе си да се преструвам.
Знам, няма кой или какво
да ме задържа като котва…
Но трябва друго мъжество,
за да си победиш живота.