автор: angar

Снощи, като се разхождах
из Кратунци в тъмнините,
аз подслушах как жените
си говорят за момите:

- ...
Ходенето е до време.

Но когато ще се жени
син ми,
ще му избереме:
първо, да си е от село,
да си бъде наше чедо…

После – да е работлива,
весела и приветлива ...

Да е умна, паметлива ...

Може да не е красива!”

Като чух, им се показах,
изтъпàних се и кàзах:

- Може, може, но не може!

Във селòто ни момѝте
хем са всички работливи,
хем са - до една! - красиви!