автор: tanyaivanova

Много, много те обичах,
макар че страшно ме рани
и в обич нежна ти се вричах
дори, когато ме уби.

Убиваше ме ти през вековете
съзнание у тебе чаках аз
и всеки път с дъха си сетен
прощавах в последния час.

Надеждата скрих аз на дъното.
Че края ти не исках аз.
Но исках веч да се раниш на тръните
и да усетиш туй, което чувствах аз.

Че любовта на всичко е в основата,
че тя споява всичко в тоя свят,
че тя е туй, което ще научи хората,
не само в небесата да летят.