автор: ringo

В дните на тотална криза
по света, но и у нас,
сметката ми не излиза -
бях изпаднал в ужас аз.

Безпаричие ме дебне,
трябва и да се яде,
как с лъжицата да гребнеш,
като няма откъде?

Беден съм, защо да крия,
но порок ли е това?
Бизнесче ще си открия,
упорита съм глава!

Малко странно е, признавам,
занимание, но - на!
Как така се оцелява
в тези трудни времена?

Фирма тутакси отворих -
фирма "Сладък мухабет*.
Е, какво да ви говоря -
днес с парите съм във ред!

За предмет на дейност вземам
аз човешката душа
и при всякакви проблеми
мога да ви утеша.

Тъй устроен е човека -
с някого да сподели.
После става му по-леко,
толкова не го боли...

Бизнесмени, политици -
всички са ми контингент;
и на разни други птици
аз доверен съм агент.

Съпричастие показвам,
този - хваля, друг - теша!
Смело в его-то нагазвам,
бъркам в крехката душа.

А пред пустата похвала
всеки пък е уязвим -
от метач до генерала -
като захар се топим.

Изповедник се извъдих -
чиста проба психолог;
страховете им пропъдих,
преподадох им урок.

Този четкаш, друг потупаш,
с някой пък и поревеш...
Те наивни са до глупост,
ти пък здраво ги мълзеш**.

Понатрупах и парици,
и имотец присъбрах...
Блеят моите овчици,
аз пък пея - не пред тях!

Мисля офис да отворя -
"Блага дума - ЕООД"!
Мога много да говоря,
ала време откъде?...

----
мухабет* - приятелски разговор
мълзя** - доя