автор: roza1

Опипват пътя се очите
мъглата свива пипала
нощта сега е другаде
флиртува с мен деня.
Усмихва ми се есенно,
напръсква ме с роса
капчици танцуват
с вятъра в моята коса.
Разсънените мисли
протягат се напред
към мене устремени
и бягащи от мене.
Разклащат пътя им вълните,
дълбоки ще са пак водите.
Лъчист е пътя им бленуван,
възможен края им сънуван.
Денят ми маха за кураж
познал поредния мираж.