автор: DimitarG

Отиде си поредното й тяло
с походката, която ме ограбваше
през преселенията на гласа си,
през населяването на очите,
през безпардонната потребност да ме има.
Докато настоящите ръце,
очи
и плътски измерения
решат, че хоризонтът е филия
и сутрешните мъжки гласове
ще я поднасят заедно със чая.
Тя ще се върне.
В следващото тяло.
Аз цяла вечност преоткривам тази линия.
Аз цял живот посрещам и изпращам
все нея.
И различните й истини.
По повод няколкото месеца безвремие,
когато идва и изтрива другите
собственоръчно издълбани копия
на себе си и
водните ми кръгове.