Откъснах се с жълтия лист,
спуснах се с росата от очите му,
слях се с дъха на топлата пръст,
поех памет от семената долу ...
Сега мириша на влага от есен,
зениците ми са в кръпки от листа,
във вихъра на вятърната песен,
добавям нота към скованата земя ...
Есенция съм от аромат на плодове,
добавена в домашното ти вино,
стоплям гърдите ти от студове,
изпивай ме на глътки и пенливо ...
Ще съм капка памет на небцето ти,
ще се всмуча в кръвта ти,ще попия,
изливам в теб за зимата сърцето си
и себе си в очите ти ще скрия ...