Пясъчните ми часовници отмерват тъжно,
времето... до тъй жадуваната среща с теб.
Пясъчно е всичко, жегаво до болка южно,
а аз препускам със арабските коне напред.
В сънищата си, целувам тялото ти нежно,
и с вятъра...в мечтите си летя към теб.
Летя в съня си приказен, оазисно копнежно,
но още миг, и пясъкът ще въведе пустинен ред.
Понякога в съня си, пясъкът превръщам във река,
и цяла нощ по нея плуваме- със теб, и любовта.
Спираме и времето, в часовниците пясъчни,
но в сънищата, и в пустинно тъжните мечти.