автор: nikoi

И когато отмине реката от камъни
и градът от гранит, и дъждът от чакъл
ще измия лицето си с пепел от нямане
и ще чуя, че вече Денят е дошъл.

Тези странни почти атмосферни явления
ми се случват най-вече на мен. Посреднощ.
Моят свят се огъва и върти покрай мене.
В моя свят аз съм бог. Удивително лош.

Глух и чужд, укоряващ. Безмерно злопаметен.
Аз съм господа, аз. Неспасител съм свой.
И когато преливат реките от камъни
всеки белег е само единствено мой.

Но ме гледат отгоре звездите спасително
как препускам - рушаща и твърда река.
И дано наредят да се спъна в очите си
и да видя как всъщност си подавам ръка.