автор: biser4e

„ ... Бях прочел някъде,
че човек расте най- трудно на дълбочина.
И слушайки какво си преживяла, разбирам,
че без да искаш ти си се превърнала
в една много дълбока бездна...”
Из разговор с един приятел

В недрата на единната душа,
потъвам, за да мога да намеря
отново първородната земя,
която моят дух нарича Тера.

В бездънните очи на еднорога
говорех с Бог. Живеех в съзидание.
Засявах бъдещите си животи
с добрите семена на състрадание.

И минаха еони. Свят след свят
като звезди в галактиките светваха.
Най- древната земя не оцеля,
(след пренареждането на вселената),

но третата планета се роди.
Видях порталите да се отварят.
Ранените от минало души
безпаметни дойдоха. С тежка карма.

Тогава се завърнах като спомен
и носех на челото отпечатък.
Сред свои чужда и сред чужди своя,
на звездното начало носех знака.

И знаех, че човешката душа
най- трудно на дълбочина израства,
че в тлените окови на плътта
умът най- често чрез илюзиите властва.

Големи са очите на страха,
съмнението обсебва като рана.
Лекувах ги с дълбока тишина,
със светлина от древното познание.

След Тера си избирах нов живот,
сред другите, дошли от безнадежност,
с неистовата жажда за любов.
Обичайки ги се превърнах в бездна.